Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Върши си работата друг път! Откъде е изровила информацията за Уолър?
— Кой знае? Може някъде просто да има утечка.
— А може и да няма — вмъкна се Флахърти.
— Какво искаш да кажеш? — попита Хардистан.
— Може би просто е било подсказване — каза Флахърти.
— От кого? Кой, по дяволите, би могъл да й пошушне нещо?
— Някой от тях — заяви смело Флахърти.
— Но защо?
— За да ни изкарат на светло какво правим. Колкото повече научи тя, толкова повече ще научат и те.
— Ще изпратя екип да провери откъде е взела информацията — каза Хардистан.
— Не го прави, Били — намеси се Вейл. — Тя няма да си издаде източника. А и ако я настъпиш, това само ще укрепи увереността й в това, което вече знае.
— Ти наистина си я ядосал, нали?
— Не става въпрос за мен. Тя е професионалист и надушва голямата история.
— Значи да я оставим да си вее байрака?
— Блокирай я отвсякъде. Нека никой не си отваря устата пред нея. Така всичко, което изкара наяве, ще го е получила извън нашия кръг.
— Каква ще ни е ползата от тази работа? — попита Файърстоун.
Хардистан се замисли над казаното от Вейл и кимна.
— Прав си. Така ще научим какво им е известно за нас, а е възможно и да изтърват нещо.
— Защо не сложим централата им на подслушване?
— Който и дай се обажда, едва ли стои много на телефона — каза Хардистан. — Ще си е чиста загуба на време, а ефектът ще бъде, че Азимур ще се настърви още повече. Изпробвахме тоя номер в Охайо и тя ни го зачука царски. Мартин има право. Ще си седим тихичко и ще мълчим като бити задници.
По-късно, докато Файърстоун дремеше, а Майер и Флахърти бяха в комуникационния център, Вейл попита:
— Колко време ще ти отнеме да събереш хората, за да упражниш заповедите за обиски и задържане, Били?
— Трябва да знам колко банки са замесени. До този момент заповедите покриват Форт Яхве, четирите църкви и личните сметки на Енгстрьом, Мецингер, Шрак, Болинджър, Карл Ренц и Джеймс Рейни, плюс един неустановен номер на банкови сметки.
— Избери си някакъв брой, да кажем, десет банки. Колко време?
— Значи процедурите са следните — проверил съм местата на банките, решавам за обема на групата за всяко място, заповядвам на необходимите агенти да се съберат в района със спомагателните коли и съответни оръжия и написвам правилата на вмешателство. Знаеш добре, че трябва да сме подготвени срещу сериозна съпротива, Мартин. Правилата на вмешателството ще го отразят.
Вейл въздъхна и кимна.
— И колко време ще отнеме всичко това?
— За да осъществим арестите… десет дни.
— Какво ще кажеш за една седмица?
— Тук става дума за много хора, за сложно оборудване…
— Колкото повече изчакваме, с толкова повече време ще разполагат да накълцат регистрите, да преформатират твърдите дискове, да укрият оръжията…
— Позволяваш на тази Азимур да ни пришпорва ли?
— По дяволите, Били, тя може да почне да разсъждава за операцията буквално всеки момент. Вече спомена делото по РИКО в Илинойс. Ще поставя екипа си на денонощен режим и ще видя какво можем да изровим около банките и всички останали връзки, които могат да изскочат.
— Добре. Седмица — каза Хардистан.
— Благодаря.
— Тогава най-добре да започвам още сега.
Хардистан се изправи и отиде в задната част на самолета. Вейл се пресегна и разтърси Сам Файърстоун. Едрият мъж отвори едното си око и го загледа.
— Надявам се, че е важно, защото тъкмо си карах най-сладкия сън от момента, в който се запознах с теб.
— Можеш ли да уредиш среща с Енгстрьом?
— За теб ли?
Вейл кимна.
— Познаваш хората му, нали?
— Някои.
— Можеш ли да се добереш до него?
— Мога да опитам.
— Кажи му, че изборът на мястото е негов.
— Мога ли да му кажа защо?
— Не.
— Можеш ли ти да ми кажеш защо?
— По-късно.
— Колко хора ще присъстват на срещата?
— Кажи му, че може да си събере целия щаб, ако иска.
— Колко хора ще вземеш със себе си?
— Един. Теб.
— Ти си куку, Мартин.
— Чувал съм го вече.
24.
В шест сутринта Хенри Уу паркира колата си на паркинга на ФБР и затича под ръмящия дъжд към страничния вход на сградата „Хувър“. Уикендът се бе оказал добър за Уу. Бе прекарал цели два дни със съпругата си и десетгодишния си син. Предния ден момчето го бе изтощило с обиколката им по Смитсъновия институт, последваха вечеря и кино. За пръв път от месеци изкараха такъв хубав уикенд.