Хладнокръвно отмъщение
- Автор: Чайлд Престон У.
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-83-7
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Хладнокръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
Сваляйки един след друг пластовете на измамата, Пендъргаст осъзнава, че конспирацията е много по-дълбока — обхваща цели поколения и е много по-чудовищна, отколкото той някога изобщо си е представял. И всичко, в което е вярвал, всичко, на което се е надявал, всичко, което е мислел че разбира… може би е ужасна лъжа.
Приближи се към първата купчина и вдигна мръсното полиетиленово покривало. То разкри стари книги с твърди корици, подвързани с плат, всяка с по една голяма черна свастика в бял кръг заобиколен от червено поле.
80.
Нацисти. Кори свали полиетилена, като внимаваше да не шумоли. По гърба й минаха студени тръпки. Все още не можеше да помръдне. Всичко, което Бетъртън й беше казал, си идваше на мястото. Сградата е била тук от времето на Втората световна война; кварталът е бил германска територия; онзи убиец, за когото репортерът говореше, е имал немски акцент. А сега това.
Тези хора не бяха наркодилъри. Бяха нацисти – и са действали в тази къща от Втората световна война. Дори след капитулацията на Германия, след Нюрнбергския процес, след Съветската окупация на Източна Германия и дори след падането на Берлинската стена те не бяха спрели. Изглеждаше неправдоподобно, невероятно. Всички някогашни нацисти би трябвало да са мъртви досега – не е ли така? Кои бяха тези хора? И какво, за бога, продължаваха да правят след всичките тези години?
Ако Пендъргаст не знаеше за това, а тя предполагаше, че не знае, беше задължително да научи повече.
Започна да се придвижва изключително внимателно, сърцето й биеше силно. Макар да не беше видяла никакви знаци за движение, никой да идва или да излиза, все пак беше възможно в къщата да има хора. Не можеше да е сигурна.
В ъгъла стоеше една маса с някакво електронно оборудване, също покрита с мръсен полиетилен. Тя вдигна единия край бавно, безшумно, за да се разкрие прел очите й стара колекция от апаратура за радиопредаване. След това насочи вниманието си към пълните шкафове, изследвайки етикетите. Бяха на немски, а тя не знаеше езика. Избра един напосоки, установи, че е заключен и извади шперцовете си. Само слея минута разби простата ключалка и отвори чекмеджето. Нищо. Чекмеджето беше празно. Но ако се съдеше по пластовете прах, покриващи горните ъгли на чекмеджето, можеше да се заключи, че то до съвсем скоро е било пълно.
Няколкото други чекмеджета потвърдиха същото. Каквито и документи да са били съхранявани тук, вече ги нямаше – и то от съвсем скоро.
Тя извади фенерчето си и освети в кръг наоколо, проучи вратите на всяка от отсрещните стени. Някоя от тях сигурно водеше нагоре. Отиде до най-близката, хвана бравата и опита, като се стараеше ръждясалите панти да скърцат колкото се може по-малко.
Лъчът на фенерчето разкри стая с бели керамични плочки на пода, тавана и всичките четири стени. Един гол стоманен стол стоеше занитен в средата на пода, а под стола имаше шал. От подлакътниците и краката на стола висяха стоманени белезници. В ъгъла се виждаше навит маркуч, откачен от ръждясал кран.
Тя се върна, усещайки леко галене, и се приближи към вратата от другата страна на избената стая. Тази водеше към тясно стълбище.
На върха на площадката имаше друга заключена врата. Кори се ослушва дълго, после хвана бравата и я натисна. Бърза проверка със стоматологичното огледалце показа празна, неизползвана кухня. Тя отвори по-широко вратата и огледа кухнята, после премина през нея в трапезарията, а оттам – в богато украсена всекидневна. Беше декорирана в тежък, баварски стил на ловна хижа: еленови рога, закачени на облицованите с дървени панели стени, масивни резбовани мебели, пейзажи в тежки рамки, стойки за старовремски пушки и карабини. Една космата глиганска глава с блестящи жълти бивни и пронизителни стъклени очи доминираше полицата над камината. Тя бързо огледа рафтовете с книги и претърси няколко шкафа. Всички книги и документи бяха на немски.
Кори отиде в коридора. Най-после се изкачи по стъпалата, като спираше на всяко, за да се ослуша. На площадката на втория стаж почака отново, изследвайки затворените врати, и после отвори една напосоки. Тя разкри почти лишена от мебели стая, с изключение на една прилична на скелет рамка за легло, маса, стол и библиотечен шкаф. Счупен прозорец гледаше към задната градина, по перваза още се виждаха пръснати парчета стъкло. Прозорецът беше с решетки.
Провери и другите стаи на втория стаж. Всички си приличаха – всички бяха спални, всички без мебелировка – с изключение на последната. Оказа се задръстена с прах фотографска работилница и тъмна стаичка, като в добавка съдържаше няколко печатни преси и примитивни на вид фотокопирни машини. Рафтове с печатни плаки от всевъзможни размери бяха подредени покрай стената, много от тях изгравирани със сложни, официално изглеждащи мотиви и печати. Изглежда са били използвани за подправяне на документи.
Обратно в коридора тя се изкачи по стъпалата до третия стаж. Озова се в голямо таванско помещение, разделено на две стаи. Първата – стаята, в която се намираше в момента – беше много странна. Подът бе покрит с дебели персийски килими. Дузина свещи, големи и дебели, стояха в украсени стойки, езерца от стопен восък висяха като сталактити от основите им. Върху стените имаше черни гоблени, покрити с чудати жълти и златни символи, някои пришити отгоре, други изработени от дебел филц: хексаграми, астрономични символи, очи без клепки, вписани триъгълници, петолъчни и шестолъчни звезди. В основата на един такъв гоблен беше извезана една-единствена дума: Арарита. В друг ъгъл на стаята три мраморни стъпала водеха нагоре към нещо, прилично на олтар.