Хладнокръвно отмъщение
- Автор: Чайлд Престон У.
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-83-7
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Хладнокръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
Сваляйки един след друг пластовете на измамата, Пендъргаст осъзнава, че конспирацията е много по-дълбока — обхваща цели поколения и е много по-чудовищна, отколкото той някога изобщо си е представял. И всичко, в което е вярвал, всичко, на което се е надявал, всичко, което е мислел че разбира… може би е ужасна лъжа.
Външният звънец иззвъня. Пендъргаст стана и отвори вратата. На прага стоеше Д’Агоста с измъчено лице.
— Благодаря ти, че дойде. Винсънт. Приготвено ли е всичко?
Д’Агоста кимна.
— Колата чака долу пред стълбището. Казах на д-р Остром, че Констанс се връща обратно. Бедният, едва не припадна от облекчение.
Пендъргаст извади едно палто от викуня от гардероба, облече го и помогна на Констанс да надене своето.
— Винсънт, моля те, увери се, че д-р Остром е разбрал напълно, че Констанс се връща доброволно – и че тръгването й от болницата е било отвличане, а не бягство; и изцяло по вина на онзи фалшив д-р Пул. Когото ние продължаваме да търсим, но е малко вероятно да намерим.
Д’Агоста кимна.
— Ще се погрижа.
Те излязоха от апартамента и се качиха в чакащия асансьор.
— Когато се върнеш в „Маунт Мърси“, провери дали са й дали старата й стая и са й върнали всичките книги, мебели и бележници. Ако не, протестирай енергично.
— Ще вдигна шумотевица до бога, повярвай ми.
— Отлично, скъпи ми Винсънт.
— Но… по дяволите, не мислиш ли, че трябва да дойда с теб до навеса за лодки? Просто за в случай, че има неприятност?
Пендъргаст поклати глава.
— Винсънт, при всякакви други обстоятелства бих приел помощта ти. Но безопасността на Констанс е твърде важна. Въоръжен си, разбира се?
— Разбира се.
Асансьорът стигна до долу и вратите се отвориха с лек съсък. Те излязоха в югозападното фоайе и минаха през вътрешния двор.
Д’Агоста се намръщи.
— Естерхази може да организира капан.
— Съмнявам се, по съм взел предохранителни мерки. В случай, че някой се опита да ни прекъсне.
Минаха под една структура, напомняща вертикална решетка на крепостна врата, и влязоха в тунела към Седемдесет и втора улица. До къщичката на портиера стоеше необозначена кола с униформен полицай зад волана. Д’Агоста се огледа, след което отвори вратата, за да влезе Констанс.
Констанс се обърна към Пендъргаст и го целуна продължително по бузата.
— Пази се, Алойзиъс.
— Ще дойда при теб веднага щом мога – каза й той.
Тя стисна ръката му за последно и се плъзна на задната седалка на колата.
Д’Агоста затвори след нея и заобиколи от другата страна. Хвърли към Пендъргаст един последен, напрегнат поглед,
— Пази си задника, партньоре.
— Ще се постарая да следвам съвета ти – метафорично, разбира се.
Д’Агоста влезе в купето и колата се вля в трафика.
Пендъргаст гледаше как колата изчезва във вдигащия се прах. После бръкна в сакото си, извади малки радиослушалки „Блутуут“ и ги притисна към ушите си. Плъзна ръце в джобовете на палтото си и пресече широкото авеню, влезе в Сентрал парк и изчезна по една виеща се пътека, водеща към Кънсърватъри Уотър.
82.
В шест без пет вечерта Сентрал парк лежеше под сънливото очарование на картина от Магрит: небето отгоре в ослепителна светлина, дърветата и пътеките долу обвити в тежък здрач. Пулсът на града ставаше все по-бавен с падането на нощта; такситата по Пето авеню се смълчаваха, прекалено лениви дори да натискат клаксоните си.
Кърбс Мемориал Боутхаус се надигаше като творение от тухли и зеленясала мед до огледалната повърхност на Кънсърватъри Уотър. Отвъд, покрай редицата от дървета – толкова тъмнозелени, че изглеждаха почти черни – се вишеше монолитното протежение на Пето авеню, бастионите от камък пламтяха в розово в отразения блясък на умиращото слънце.
Специален агент Пендъргаст мина между черешовите дървета на Пилгрим хил и спря в дългите сенки, за да огледа крайбрежния навес за лодки и околностите. Беше необичайно топла есенна вечер. Овалното езеро бе напълно спокойно, огледалната му повърхност гореше с тъмночервените и алени пламъци на небето. Съседното кафене беше затворено за деня, само група мъже, които се изживяваха като яхтмени, стояха до ръба на водата и си играеха с конструираните от тях модели на яхти. Край тях няколко деца лениво разплискваха водата, втренчили погледи в малките корабчета.
Пендъргаст бавно обиколи езерото, отминавайки статуята на Алиса в Страната на чудесата, докато се приближаваше към навеса. Върху каменния парапет пред езерото стоеше един цигулар с отворен калъф до краката и свиреше „Приказки от Виенската гора“ като по-скоро скрибуцаше. На една от пейките седеше млада двойка – държаха се за ръцете, шепнеха си и се притискаха един в друг, пуснали еднаквите си туристически раници от двете си страни. На следващата пейка по-нататък седеше Проктър, облечен в костюм от черен шевиот, и се правеше, че чете „Уолстрийт джърнъл“, Един продавач на кестени и горещи гевреци затваряше количката си за деня, а в дълбоките сенки зад навеса, сред храстите рододендрони, някакъв бездомник подготвяше леглото си от кашони за вечерта. От време на време се мярваше по някой случаен минувач по многобройните ален, водещи към Пето авеню.