![Вещицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/1/veshchicata-bg-download.jpg)
Вещицата [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #10
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0224-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вещицата [bg]». Краткое содержание книги:
Кейт никога не бе проявявала слабост. След цяла година химиотерапия, тя все още беше най-силният човек, когото Лейф познаваше.
— Трябва да спреш да пушиш — каза той нежно, когато тя изтръска цигарата си, преди пепелта да е паднала на масата.
— Не, ти трябва да спреш да пушиш — отвърна тя, а той се засмя и поклати глава.
Беше невъзможна. Бяха водили тази дискусия многократно. Кейт винаги се притесняваше повече за него, отколкото за себе си. Дори сега. Това бе абсурдно, но го караше да я обича още повече. Нещо, което бе смятал за невъзможно.
— Но какво ще стане сега? — настоя тя.
— Социалните ще преценят кое ще е най-добро за момичетата. Нямам представа какво ще препоръчат.
— Но ако трябваше да предположиш?
— Тогава бих казах, че Хелен сигурно ще се върне при родителите си, а Мари ще бъде пратена в приемно семейство.
— А според теб това правилно решение ли ще бъде? — попита тя и дръпна от цигарата си.
Благодарение на дългогодишни тренировки Кейт бе овладяла изкуството да говори с цигара в устата.
Лейф се замисли. Искаше му се да отговори положително, но нещо го човъркаше. Така беше още откакто проведе разговорите с момичетата, но не можеше да определи какво не е наред.
— Да, смятам, че това е правилното решение — каза той бавно.
Кейт спря да меси.
— Не звучиш напълно убеден. Съмняваш ли се във вината им?
Той поклати глава.
— Не, не виждам причина две тринайсетгодишни момичета да си признаят за убийство, което не са извършили. Решението е правилно. Хелен живее в стабилна домашна среда, докато семейството на Мари е… ами, със сигурност то е в основата на поведението й. Неслучайно тя е била подстрекателят.
— Подстрекател — повтори Кейт, а очите й се насълзиха. — Тя е дете. Как може едно дете да бъде… подстрекател?
Как да й обясни? Как да предаде спокойствието, с което Мари си призна за убийството на Стела и стъпка по стъпка разказа какво е станало? Та Кейт винаги виждаше доброто в хората.
— Мисля, че така ще е най-добре. И за двете.
Кейт кимна.
— Сигурно си прав. Винаги си умеел да преценяваш хората. Това те прави толкова добър полицай.
— Ти ме правиш добър полицай. Защото ме правиш добър човек — каза той простичко.
Кейт спря по средата на движението. Силните й ръце внезапно се разтрепериха. Тя вдигна брашнена длан към главата си, а после избухна в плач. Лейф я прегърна. Беше слаба като малко птиче. Той притисна главата й към гърдите си. Оставаше им толкова малко време. Може би само година. Нищо друго не бе от значение. Дори двете момичета, с които щеше да се заеме системата. Той си беше свършил работата. Сега трябваше да се съсредоточи върху най-важното.
— Свиках тази среща, защото трябва да стигнем до дъното на случилото се.
Патрик погледна колегите си, а Мелберг се потупа по корема.
— Да, разбирам, че сте смаяни и ви е трудно да проследите събитията. Но със сериозната полицейска работа е така. Ако положиш основите както трябва, рано или късно идва решителният миг, когато важното е да бъдеш на правилното място в правилния момент. И може да се каже, че моя милост има известен опит именно в това…
Той замълча и се огледа. Никой не продумваше. Между веждите на Мелберг се появи бръчка.
— Значи, нищо няма да ви струва да ме похвалите. Не че очаквам овации, но такава очевидна завист е неуместна.
Патрик кипеше вътрешно, но не знаеше откъде да започне. Беше свикнал с монументалните глупости на Мелберг, но тази беше просто върхът.
— Бертил. Първо, беше безобразна грешка да не информираш колегите си за анонимния сигнал. Можеше да се свържеш с нас по телефона. Нямаше нищо по-лесно от това да вдигнеш слушалката и просто да кажеш на някого от нас. Второ, не разбирам как си могъл да отидеш в бежанския център, без да повикаш никакво подкрепление или поне преводач. Ако не бях толкова бесен, направо щях да остана без думи. Трето, размахал си проклетото ветеринарно свидетелство и си нахълтал в дома на жена, която не разбира какво говориш, това е толкова… толкова…
Патрик изгуби мисълта си. Сви юмруци, пое си дъх и се огледа.
В стаята беше толкова тихо, че човек би могъл да чуе как пада карфица. Останалите бяха свели глави, никой не смееше да погледне нито Патрик, нито Мелберг.
— Ама че наглост! — избухна Мелберг, чието лице бе побеляло от гняв. — Поднасям ви детеубиеца на сребърен поднос, а вие ми забивате нож в гърба! Да не мислите, че не се досещам, че ми завиждате? Знаете, че аз ще обера всички лаври, задето съм разрешил случая. Но едно ще ви кажа — дяволите да ме вземат, ако така не е редно, защото вие следвахте някаква идиотска логика и се занимавахте със семейството на детето, докато всички наоколо вече бяха прозрели очевидния факт, че току зад ъгъла има център, пълен с престъпници. За щастие, проявих нужната интуиция да ви отведа право при извършителя, но вие точно това не можете да го понесете. Че свърших работата, с която вие не се справихте. Предполагам, че искате да сте политически коректни и не знам си какво, но понякога трябва да наричаме нещата с истинските им имена! Можете да вървите по дяволите, всички до един!