Вещицата [bg]

Косата на Нилс беше рошава, а той говореше толкова разпалено, че думите му се преплитаха. На Бил му прилоша от погледа, който синът му хвърли на Аднан и Калил.

— Колко сте глупави, мислите си, че става дума за хуманитарна помощ, а всъщност оставяте изнасилвачи и крадци да залеят страната ни. Оставихте се да ви подлъжат като двама идиоти, надявам се, разбирате колко много сте сгрешили. Онзи гнусен тип, който е убил детето, трябва да изгние в затвора и…

Шамарът, който Гун удари на Нилс, отекна в цялата всекидневна. Нилс ахна и погледна шокирано майка си. Ненадейно отново се бе превърнал в дете.

— Върви по дяволите! — изкрещя той и изтича нагоре по стълбите, допрял ръка до бузата си.

Бил се приближи до Гун, която стоеше и се взираше в дланта си. Той я прегърна, след което се обърна към Аднан и Калил, които като че ли не знаеха къде да се дянат.

— Sorry about my son. Don’t worry. I will fix this.[56]

Цялата история го изпълваше с безпокойство. Познаваше родния си край. И хората, които живееха тук. Те никога не бяха приемали с отворени обятия чуждото и различното. Ако едно от момчетата в бежанския център бе заподозряно за убийството на малко местно момиче, скоро щеше да настане същински ад.

— Отивам в управлението — каза Бил и обу чифт летни мокасини. — Предай на Нилс, че двамата сериозно ще си поговорим, когато се прибера.

— Аз съм първа на опашката — каза Гун.

Когато потеглиха, Бил видя в огледалото как Гун стои на вратата със скръстени ръце и мрачно изражение. За миг почти му стана жал за Нилс, но после видя страха в очите на Аднан и Калил и съчувствието му се изпари също толкова бързо, колкото се бе появило.

Джеймс се втурна нагоре по стълбите. Слуховете, които се носеха из градчето, го заредиха с енергия и го накараха да се размърда.

Той отвори рязко външната врата.

— Знаех си! — каза Джеймс и погледна Хелен, която подскочи до кухненския плот.

— Какво е станало?

Беше видимо пребледняла и той, както обикновено, се замисли колко слабохарактерна бе жена му. Без него беше изгубена. Джеймс трябваше да я учи на всичко и да я закриля.

Настани се до масата и каза:

— Кафе. После ще ти разкажа.

Хелен, изглежда, тъкмо бе сложила каната, защото кафето вече течеше през филтъра. Тя взе чашата му и наля, въпреки че струйката още не бе спряла. Добави мляко, не твърде много, нито твърде малко, и му поднесе кафето.

— Арестували са някого за убийството на момичето — каза Джеймс, когато Хелен вдигна каната, за да избърше дъното на кафеварката.

Внезапният трясък, който се разнесе, когато каната се разби в пода, го стресна толкова много, че той заля ризата си с кафе.

— Какво правиш? — извика Джеймс и скочи от стола.

— Извинявай, извинявай — каза Хелен и побърза да вземе метлата и лопатката, които стояха до вратата.

Докато тя метеше, Джеймс се пресегна към домакинската хартия и попи петното по ризата си.

— Сега трябва да купим нова кана — каза той и седна. — Не сме направени от пари.