Спящата кукла [bg]

— Не знам.

— Какъв е проблемът? — попита Келъг.

— Той е въоръжен и няма да се поколебае да нападне цивилни. Познавам мотела. Стаите гледат към паркинга и вътрешния двор. Няма възможност за прикритие. Ще ни види, когато се приближаваме. Ако се опитаме да изведем хората от съседните стаи, ще ни забележи. Ако не го направим, ще пострадат невинни. Онези стени няма да спрат двайсет и втори калибър.

— Какво друго предлагаш? — попита Келъг.

— Да ги следим. Да изпратим отряд при сградата, който да наблюдава през цялото време. Когато излезе, ще го хванем на улицата.

О’Нийл кимна:

— Аз съм за.

— За какво — попита Чарлс Овърби, който тъкмо влизаше.

Данс му обясни положението.

— Намерихме ли го? Чудесно! — Обърна се към Келъг: — Имате ли тактически отряд?

— Няма как да дойдат навреме. Ще трябва да използваме местния екип за бързо реагиране.

— Майкъл, обади ли им се вече?

— Още не. С Катрин мислим, че трябва да изчакаме.

— Какво?

Тя обясни какъв е рискът. Началникът й разбра, но поклати глава:

— Трябва да действаме.

Келъг също настоя:

— И аз мисля, че не можем да рискуваме да чакаме. Вече на два пъти ни се изплъзва.

— Ако усети, че сме там — а за това е достатъчно да погледне през прозореца — ще се барикадира. Ако има врата за съседната стая…

— Има — намеси се Каранео. — Попитах.

Данс му кимна и продължи:

— Може да вземе заложници. Аз предлагам да разположим екип на покрива на отсрещната сграда и да изпратим наши хора, преоблечени като служители от мотела. Да изчакаме и да наблюдаваме. Когато излезе, ще го проследим. Щом напусне от оживените улици, ще го притиснем и ще го поставим на кръстосан огън. Няма да има друг изход, освен да се предаде.

„Или ще умре в престрелката — помисли си. — И в двата случая е добре…“

— Прекалено е хитър — възрази Келъг. — Ако го изненадаме в мотела и действаме бързо, ще се откаже да бяга.

„Първото ни скарване“ — мрачно си помисли Данс.

— И да се върне в затвора? Едва ли. Ще се бие със зъби и нокти. Всичко, което жените ми казаха за него, ме кара да мисля, че така ще направи. Той не понася друг да го контролира или да го ограничава.

— Аз също познавам мотела — намеси се О’Нийл. — Лесно може да се барикадира. Пък и не мисля, че Пел е от хората, с които може да се преговаря.

Катрин беше в трудна ситуация. Имаше силно предчувствие, че ако прибързат, ще сгрешат. Но с Даниел Пел не смееше да се осланя на предчувствия.

— Ето какво мисля — заяви Овърби. — Ако се барикадира, не можем ли да използваме жените от Семейството? Ще се съгласят ли да говорят с него?

Данс държеше на своето:

— Защо си мислиш, че Пел ще ги послуша? Преди осем години не са имали никакво влияние върху него. Как ще му повлияят сега?

— Все пак те са най-близките хора, които е имал. — Овърби пристъпи към телефона. — Сега ще им се обадя.