Спящата кукла [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Серия: Катрин Данс #1
Год: 2007
Язык: болгарский
Год: Ера
ISBN: 978-954-9395-73-0
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Другие детективы

Электронная книга - «Спящата кукла [bg]». Краткое содержание книги:

13 септември 1999 година. Даниел Пел е признат за виновен по обвинението в предумишлено убийство на семейство Кройтън. „Справедливостта възтържествува!“ — провиква се главният обвинител след обявяването на присъдата… Осем години по-късно Пел успява да избяга от строго охранявания затвор „Капитола“. Със залавянето на убиеца е натоварен най-подходящият криминолог. Вече познавате Катрин Данс от „Часовникаря“ — специалист по кинесика, науката за анализ на поведението на престъпниците по време на разпит. Наричана още „живия детектор на лъжата“, атрактивната криминоложка помни много добре психологическата битка, която е водила с престъпника Пел в миналото. За да го залови, преди да е извършил други престъпления, Катрин издирва хора от неговото минало. Проницателната детективка познава до съвършенство езика на жестовете и е уверена, че ще научи къде се крие убиецът. Достатъчно е само да… поговори със заподозрените. Близо десет години Джефри Дивър очарова българските читатели с трилърите си „Колекционерът на кости“, „Убийте Райм“, „Каменната маймуна“, „Милост“, „Сълзата на дявола“, „Невидимия“, „Дванайсетата карта“ и „Часовникаря“. „Спящата кукла“ е новото предизвикателство към любителите на криминалния жанр.

Перейти на страницу:

— Ти уби родителите ми! Ти… не ме докосвай!

Той се намръщи.

— Не, Бога ми. О, не, искам само да поговорим. Аз не съм Даниел Пел. Кълна се. Виж.

Хвърли нещо към нея.

— Виж това, отзад. Обърни я.

Тириса погледна към къщата. Веднъж да има нужда от леля си, а нея да я няма.

— Виж, де — подкани я мъжът.

Тя пристъпи напред. Мъжът продължи да й повтаря да погледне, още стоеше на разстояние.

Тириса се приближи до предмета, който й беше подхвърлил, и го погледна. Беше книга. „Странник в нощта“ от Мортън Негъл.

— Това съм аз. Погледни.

Тя се боеше да се наведе. Преобърна с крак книгата. На задната корица имаше снимка на човека пред нея, но малко по-млад.

Дали беше истина?

Изведнъж осъзна, че е виждала само няколко снимки на Даниел Пел, правени преди осем години. Тайно бе прочела няколко статии в Интернет — леля й твърдеше, че ще трябва пак да я подложат на психотерапия, ако прочете нещо за убийствата. Но като гледаше снимката на писателя на младини, разбра, че това не е жилавият, страшен човек, когото помнеше.

Избърса сълзите си. Обхвана я гняв.

— Какво търсите тук? Уплашихте ме до смърт!

Човекът подръпна провисналите си панталони, сякаш се канеше да се приближи, но явно реши да остане където беше.

— Няма друг начин да говоря с теб. Вчера се срещнах с леля ти, когато пазаруваше. Исках да я помоля за нещо.

Тириса погледна телената ограда.

— Полицията всеки момент ще дойде, знам — каза Негъл. — Видях алармата на оградата. След три-четири минути ще се появят и ще ме арестуват. Няма проблем. Трябва обаче да ти кажа нещо. Убиецът на родителите ти избяга от затвора.

— Знам.

— Така ли? Леля ти…

— Оставете ме на мира!

— Една полицайка в Монтерей се опитва да го залови, но има нужда от помощ. Леля ти не поиска да ти каже и ако беше единайсет-дванайсетгодишна, нямаше да направя това. Но ти си достатъчно голяма, за да решаваш сама. Тя иска да говори с теб.

Тириса примигна изненадано.

— Полицайката ли?

— Моля те, обади й се. В Монтерей е. Можеш… О, Боже!

Зад Тириса се проехтя изстрел. Беше удивително силен, по-силен, отколкото по филмите. Стъклата на прозорците потрепериха, от близките дървета излетяха подплашени птици.

Тириса потрепери и приклекна. Мортън Негъл падна назад в мократа трева, размахвайки ръце.

С разширени от ужас очи момичето погледна към терасата зад къщата.

Странна работа. Дори не беше подозирала, че леля й има пистолет. Още по-малко, че може да го използва.

* * *

Въпреки щателното претърсване на квартала на Джеймс Рейнолдс Ти Джей Сканлън не беше намерил нито един надежден свидетел или улика.

— Никакви коли. Нищо.

Обаждаше се от улицата пред дома на прокурора.

В кабинета си Данс протегна босите си крака и подритна една от трите чифта обувки под бюрото. Ако не номера, искаше да знае поне марката на новата кола на Пел. Рейнолдс беше видял само, че е тъмен седан. Полицаят, когото бяха зашеметили с лопатата, не беше забелязал нищо. Криминалистите от шерифството не бяха открили нищо, което да им подскаже накъде е тръгнал Пел.

Тя благодари на Ти Джей и затвори, после отиде при О’Нийл и Келъг в заседателната зала. Скоро щеше да се появи и Чарлс Овърби, за да събере информация за следващата пресконференция — и за дневния отчет пред Ейми Грейб във ФБР и началника на КБР в Сакраменто, които бяха изключително недоволни, че беглецът е още на свобода. За съжаление основната тема на брифинга тази сутрин щеше да е организацията за погребението на Хуан Милар.

Тя погледна Келъг и двамата сведоха очи. Още не бяха говорили за случилото се снощи в колата.

„За какво пък да приказваме?“ — помисли си тя.

„После. Как ти звучи?…“

Младият Рей Каранео показа главата си през вратата. В очите му личеше тревога, беше задъхан.

— Агент Данс, извинявайте за безпокойството…

— Какво има, Рей?

— Ами…

Той замълча. Беше тичал. Смуглото му лице бе осеяно с капки пот.

— Какво? Какво е станало?

— Ами… агент Данс, мисля, че го намерих…

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?