Дъщеря на съдбата [bg]

— Проклет малчуган! Какво правеше там вътре! — кореше Джоу индианчето, като го прегръщаше, целуваше и щипеше, за да си поеме дъх.

Ако бараката не беше толкова настрана, щеше да пламне цялото село, отбеляза после шерифът, а той имаше опит с пожарите — често явление по тези места. Заревото привлече дузина доброволци, които се хвърлиха да гасят пламъците начело с ковача, ала вече беше прекалено късно и те успяха да спасят единствено коня на Елайза — в първоначалната бъркотия никой не се бе сетил за него и той стоеше завързан под навеса, обезумял от ужас. Тази нощ Джоу Трошикокали загуби всичко, което притежаваше на този свят, и за пръв път я видяха да пада духом. Прегърнала детето, тя проследи опустошението, без да може да сдържи сълзите си, и когато останаха само няколко димящи главни, зарови лице в огромните гърди на Бабалу, чиито вежди и мигли бяха здравата опърлени. До този момент четирите момичета смятаха господарката си за непоклатима, но щом я видяха да рухва, също избухнаха дружно в плач: грозд от фусти, разрошени коси и разтреперана плът. Но мрежата за взаимопомощ бе започнала да действа още преди да е угаснал огънят и за по-малко от час бе намерено убежище за всички в няколко къщи на селото, а един от златотърсачите, когото Джоу бе спасила от дизентерията, тръгна да събира парични подаяния. Чилийчето, Бабалу и момчето — тримата мъже в групата, — прекараха нощта в ковачницата. Джеймс Мортън сложи два дюшека с дебели завивки край неугасващото ковашко огнище и поднесе на своите гости великолепна закуска, приготвена старателно от съпругата на проповедника, който в неделя громеше велегласно безсрамното упражняване на порока, както сам наричаше дейността на двата бардака.