Дъщеря на съдбата [bg]

Ковачът се казваше Джеймс Мортън и бе един от редките примери за добър човек. Той питаеше непоклатима любов към цялото човечество, дори към противниците си по убеждения, за които смиташе, че грешат от невежество, а не поради вродена лошотия. Неспособен на каквато и да било низост, той не можеше да си я представи у ближния и предпочиташе да вярва, че чуждата поквара е отклонение на характера, което можеше да се заглади чрез светлината на благочестието и обичта. Ковачът произхождаше от стар квакерски род от Охайо и заедно с братята си членувал в тайна верига, която помагала на избягали роби да се укрият и да преминат в свободните щати или в Канада. Дейността им предизвикала гнева на привържениците на робството и една нощ ожесточена тълпа нападнала стопанството им и го подпалила, а Мортънови гледали безучастно, защото вярата им не позволявала да вдигат оръжие срещу себеподобните. Семейството се видяло принудено да напусне земята си, роднините се разпръснали, но не прекратили тесните връзки помежду си, тъй като принадлежали към човеколюбивата мрежа на аболиционистите. Джеймс не смяташе търсенето на злато за почтено средство за препитание, защото не беше нито производство, нито услуга. Богатството настървява душата, усложнява живота и поражда нещастие, твърдеше той. От друга страна, златото беше мек метал, негоден за коване на инструменти, и той недоумяваше защо другите толкова лудеят по него. Висок, снажен, с гъста, лешникова на цвят брада, с небесносини очи и едри, белязани от многобройните изгаряния ръце, Джеймс бе самото превъплъщение на бога Вулкан, озаряван от ковашката пещ. В селището имаше още само трима квакери — трудолюбиви семейни люде, винаги доволни от съдбата си, единствените, които не ругаеха, не пиянстваха и не посещаваха бардаците. Те се събираха редовно, изповядваха вярата си без превземки, като залагаха най-вече на личния пример, и търпеливо очакваха пристигането на група техни събратя от източните щати, които да попълнят общността им. Мортън често се отбиваше в бараката на Трошикокали, за да помага в грижите за пострадалите от епидемията, и там се запозна с Естер. Започна да я посещава, плащаше й за пълна услуга, но само сядаше край нея да си говорят. Не разбираше защо бе избрала подобен начин на живот.