Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Танц със сенки [bg]
Танц със сенки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Танц със сенки [bg]

Электронная книга - «Танц със сенки [bg]». Краткое содержание книги:

Заровете на съдбата се завъртат, показвайки единици, и това означава, че отрядът попада в поредната неприятност, а за всички ще трябва да опере пешкира крадецът. Или героят? Или просто човекът, оказал се на грешното място в грешното време? Не, наистина, сами помислете, как може да се нарече онзи, който се напъхва между слуги на Господаря и на Неназовимия, влиза в гнездо на оси, за да вземе ключа за Портите на елфийските гробници, пресича Иселина, Пограничното кралство и стига до горите на Заграбия? А също така като по чудо избягва остриета, стрели и още множество вредни за здравето „изненади“. Как ще заповядате да го наричаме? Правилно, най-малкото глупак и самоубиец, щом е решил да се бори за Рога на дъгата. И сега, когато да се отстъпва е твърде късно, сенките се сгъстяват, обгръщат отряда и вече не е ясно къде е приятелят и къде — врагът, къде е онази неуловима граница между отговора и тайната, между живота и смъртта. В крайна сметка много хора не знаят, че танцът със сенки невинаги те води по верния път…
1 ... 120 121 122 123 124 125 126 127 128 ... 181
Перейти на страницу:

— Пляс! — раздаде се от близките тръстики.

— Как само играе рибата, явно щуката е излязла на лов — изхриптя Чичо.

— Ех, да имаше сега една рибена чорбица — замечтано млясна Арнх. — Омръзнаха ми бъркочите на Халас.

— Като не искаш, не яж! — отряза гномът, чувайки последната реплика.

— Хайде, не се обиждай, Щастливец. И ти самия би хапнал риба — добродушно отвърна Арнх и отпусна крака в реката. — Ух! Топла като прясно мляко.

— Много неща бих ял. Но откъде да ги взема, това е въпросът!

— Хайде да наловим риба! — подскочи Кли-кли, осенен от гениалната идея. — Никога в живота си не съм ловил риба!

— А въдица откъде ще вземеш?

— Въдицата не е проблем. Ще вземем въже, няколко пирона, стръв и ще хвърлим по-навътре. Може пък някоя по-глупава да клъвне — поглаждайки брада, каза Чичо.

— Хайде! Какво ще кажете, да го направим, а? — нетърпеливо заподскача Кли-кли.

— Чичо! — откликна Делер, който в това време хранеше конете. — Да угодим на Кли-кли.

— Добре. Кли-кли, докато правя въдицата, намери някаква стръв.

— Разбира се! Веднага! — закрещя радостният Кли-кли и хукна да търси стръв.

— Като хлапе е — подсмихна се Бас, сядайки до мен. — Нищо няма да хванат, такава въдица само за жаби става.

— Не бързай да съдиш, аз с такава въдица като дете е-е-ей такива парчета хващах — разпери ръце Чичо.

— Стига сте дрънкали, по-добре елате до огъня, яденето е готово — извика ни Халас.

Почти бяхме изпразнили котлето, когато се появи Кли-кли.

— Махай я! — изрева Мармота и се отдалечи от гоблина. — Тя вони!

— Разбира се, че вони, нали е мъртва — каза Кли-кли, понесъл мъртва котка в протегнатите си ръце.

— Къде я намери, Кли-кли?

— В канавката до пътя, сгазена от каруца. Но отдавна. Честно, наистина! Червеите вече са й изяли очите!

— Не ни разваляй апетита! — отблъсна чинията от себе си позеленелият Мумр.

— Значи да я хвърля, така ли? Нали сами казахте, че ни трябва стръв — озадачено каза Кли-кли, примигвайки с очи.

— Но не и мъртва котка! Трябва малко да мислиш, Кли-кли!

— Чакай, Фенерджия — облиза си лъжицата Чичо. — А защо не? Какво рискуваме?

— Стомасите си — каза Халас, стараейки се да не гледа проскубания труп на нещастната котка. — Кажи им, Делер?

— Халас е прав — потвърди джуджето.

— Не се отчайвай, Кли-кли, сега ще сложим стръвта ти на куката.

— Ура! Страхотно! Благодаря ти, Чичо! — Кли-кли едва не изпусна котката в котлето с кашата.

От такова кощунство към храната му Халас за малко да получи удар и гоблинът побърза да се изнесе на брега, за да изчака Чичо там. Аз реших да погледам как ще протече подобен странен риболов и като станах от „масата“, тръгнах заедно с десетника към нетърпеливия Кли-кли. Чичо, без каквато и да е гнусливост, хвана котката за опашката, закачи я към самоделната въдица, после я разчекна и я метна в реката. Чу се силно „пляс“ и по водата се разбягаха водни кръгове.

— И сега какво? Веднага ли ще клъвне, а? — от нетърпение гоблинът заподскача на място.

— Може веднага, а може и по-късно. На, ето ти въжето, навий си го около ръката, като дръпне, веднага дърпай и ти — бавно каза Чичо, предавайки въдицата на Кли-кли.

Гоблинът седна на брега и започна да гледа спокойната водна повърхност, в която вече се отразяваха първите звезди.

— Слушай, Чичо — прошепнах тихичко на десетника, когато вече се бяхме отдалечили и вървяхме към огъня. — Кли-кли го разбирам, но ти поне би трябвало да знаеш, че за да уловиш каквото и да е на полуразложена котка, трябва много да се постараеш!

Чичо се усмихна:

— Ех, младост, мислиш ли, че не знам, Гарет?

— Тогава защо…

— Кли-кли, той е като дете. Гоблините порастват много по-късно, отколкото ние, хората. Нека да разпусне и да си почине. Само боговете знаят какво му коства да се прави постоянно на шут. Там, зад Иселина, започва Граничната зона и никой от нас няма да има време за почивка.

1 ... 120 121 122 123 124 125 126 127 128 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)