Танц със сенки [bg]

— Каква глупост — каза Бас. — Как си хранят семействата? Не само че са далеч от града, но и се конкурират един друг.

— Не е така — подсмихна се Чичо. — Те непрекъснато пренасят стоки за Пограничното кралство, а и войниците прескачат от бряг на бряг. А армията плаща добре…

— Тук са само два ферибота. Другият най-близък е на четиридесет левги северно оттук. Болтник е последният град по тези места — подкрепи го и Арнх. — На този бряг има само малки селца и замъци на благородници.

Собственикът беше намерен в дома му. Старецът категорично отказа да ни превози сега дори и за цялото злато на Сиала.

— Всички работници празнуват, кой ще тегли веригата? Тази вечер ще се приберат, ще се наспят, а утре сутринта защо да не превозят такива прекрасни господа? — мърмореше човекът.

— Виж, дядо! Ще отидем на другия ферибот, при съседа ти!

— Ами отидете, добри господа, аз да не ви задържам или какво? Само че е безсмислено, кълна се в боговете. Там е същото. До сутринта нищо не работи, имаме празник.

Затова пък упоритият старец с радост отстъпи къщата си на Маркауз, Миралисса и Еграсса. Примижал доволно от дрънкащите в джоба му пари, той се отправи към града.

За нас, естествено, легла нямаше и трябваше да прекараме нощта на брега на реката. Дивите реагираха спокойно на този факт — те бяха нощували в снежната тундра на Безлюдните земи, където само огънят и одеялото отделят спящия от студа и смъртта, така че какво е някаква си нощувка край брега на река? Но Бас недоволно замърмори:

— Не само че ме мъкнете незнайно къде, но и комарите трябва да храня! Ах, мрак! — Бас се удари по челото, смачквайки наведнъж няколко от досадните кръвопийци.

Тук Бас беше прав — въздухът просто звънеше от комари. Тези малки твари се появиха с приближаването на вечерта и явно решиха да си организират подобаващ пир. Постоянно се чуваха проклятия и оглушителни удари. Десетки комари се отправиха в светлината, но това изобщо не притесни гладните им другарчета. Освен това сега нямаше вятър и нищо не можеше да издуха кръвопийците към средата на реката. Кли-кли предложи да използва прекрасното шаманство на гоблините, което, по неговите думи, би трябвало да убие всички комари на десет левги оттук, но спомняйки си вълшебството му с въженцата, когато унищожи дома на привържениците на Неназовимия, го изпратихме заедно с прекрасната му идея да отиде някъде по-далеч. Мен лично ме вбесяваше това, че постоянно се опитваха да проникнат в ушите и устата, при това без да престават противно да жужат. Накрая дори Ел не издържа и отиде за помощ при Миралисса. Когато се върна, носеше някакъв прах, изстърган от дървата за огрев на домакина, и го хвърли в огъня. Разнесе се пикантен аромат на трева. Комарите започнаха да измират със стотици и няколко минути по-късно нашето мъчение приключи. Стъмни се и водата в реката заприлича на черно огледало, в което се отразяваха плуващите в небето облаци. Миг по-късно залязващото слънце хвърли последните си лъчи върху речната повърхност и тя засия като разтопен бронз.