Танц със сенки [bg]

Битката с водната твар продължи. Когато най-накрая над водата се появи нещо черно и дълго, всички вече се бяха уморили да чакат.

— Дънер! — огорчено изплю Делер. — Струваше ли си да се мъчим толкова дълго?

— Ех! — огорчено каза Арнх. — А аз си помислих какво ли не!

— Как дънер?! Какъв дънер? Аз не мога да хвана дънер! — възмути се Кли-кли.

— Успокой се, приятел — засмя се Бас, а в това време дънерът разтвори паст, в която при добро желание спокойно можеше да се побере човек.

— Мама! — това беше всичко, което каза Кли-кли, падайки по гръб от изненада.

— Сом! — изкрещя Чичо. — Колко е огромен!

Тук сомът разбра, че Дивите с паст не можеш да ги впечатлиш — в Безлюдните земи са виждали какво ли не — и опита да се освободи. Водата закипя, Медения падна на колене, но не пусна въжето, а Арнх стисна зъби, опитвайки се да задържи огромното рибище. Всички, които бяхме на брега, включително и аз, се втурнахме на помощ.

С общи усилия накрая сомът се оказа на брега. Огромното черно тяло беше покрито с водорасли и миди, имаше дълги черни мустаци, двете белезникави очи свирепо ни гледаха, рибата жадно отваряше уста, заплашвайки да погълне всеки, който се осмели да се приближи достатъчно близо. От устните на чудовището стърчеше цял арсенал от различни куки. Дължината на рибата беше около дванадесет ярда, а за теглото й направо беше страшно да се помисли.

— Какво става тук? — Миралисса приближи до нас.

— Миралисса, хванах риба! Честна дума! Виж колко е голяма, всички ми помогнаха да я издърпам, но я хванах аз! Нали е страхотно?! — похвали се Кли-кли.

— И какво ще правиш с нея?

— Не знам… — замисли се Кли-кли. — Вземаме си я!

— Да ядем тази гадост? — намръщи се Халас. — Поне на осемдесет години е! Месото е старо и сигурно мирише на блато! Не ни трябва! По-добре да го пуснем!

— Да го пуснем? — замисли се Кли-кли, а после, решавайки да покаже благородството на победителя над победения, важно кимна: — Може да го пуснете. Плувай, рибке, и помни, че мъртвите котки носят нещастие. Е, вие… такова… Бутнете го във водата, а?

Сомът, сам не вярвайки на късмета си, вдигна във въздуха цял воден стълб и изчезна в черните дълбини на реката.

— Между другото, дължиш ми пари — напомни Бас на Халас.

Гномът изсумтя недоволно и бръкна в чантата.

— Гарет, видя ли каква риба хванах, а? Страхотно, нали?!

— Браво, Кли-кли, ти си истински рибар — поласках самолюбието му аз.

— Не, наистина ли така мислиш, а? — той дори за миг спря, чувайки такива думи от мен.

— Наистина — въздъхнах аз. — А сега върви си хапни морковче и се успокой.

— Нямам моркови — разочаровано разпери ръце Кли-кли. — Още вчера свършиха.

— Съжалявам.

— Ей, Кли-кли! Помогни на Мармота да донесе дърва — заповяда Чичо.

— С удоволствие! Веднага! — неуниващият гоблин веднага забрави за рибата и хукна да помага.