Танц със сенки [bg]

— Ще започнеш да говориш — продължи Ел. — А нямаме нужда от това.

— Обещавам, че ще бъда ням като риба.

— Вие, хората, много обещавате, но малко изпълнявате. Дори да си прав, ако решиш да останеш тук, тогава наистина ще бъдеш ням като риба…

Нямаше нужда от допълнителни пояснения — или на коня и тръгва с нас, или крив елфийски нож в гърлото.

— Гарет! Кажи им! — обърна се към мен Бас.

— Съжалявам, но нищо не мога да направя — поклатих глава аз.

Миралисса беше права — дори и ако Бас не се раздрънка, можеха да го намерят хората на графа… Според елфийските разбирания по-лесно беше Бас да умре, но аз се затъпих и тъмните специално за него направиха изключение, осигурявайки му кон и възможност да пътува заедно с нас.

— Това е безумие! Сигурно самият Неназовим ме бутна да ви пресека пътя! — гневно избухна Бас, осъзнавайки, че няма изход и ще трябва да сподели пътуването ни. — И къде всъщност отивате?

— Не е нужно да знаеш, човеко, сядай на седлото и млъквай. А ако решиш да бягаш, помни — аз ще съм наблизо.

Ел още от първата минута на запознанството си с Бас питаеше огромна „любов“ към него.

— Върши после добрини! — все още ядосан, Бас се качи на коня. Трябва да отбележа, че го направи доста непохватно.

— Не се ядосвай, можеше и да е по-лошо — утеших го аз.

Пчеличка се потърка в мен, просейки лакомства, но аз нямах нищо в джобовете си и само разперих ръце.

— Вземи — Мармота ми подаде ябълка.

— Благодаря.

Пчеличка весело я схруска и одобрително ме погледна, молейки за още.

— Гарет! — Кли-кли, който изглеждаше като малка издатина на гърба на огромния си черен кон, приближи към мен. — Би ли ми върнал медальона?

— Разбира се — бях забравил за дрънкулката му. — Ето, благодаря.

— Няма защо — гоблинът го сложи на врата си. — Е, готов ли си за пътуването?

— Не.

— Ясно — ухили се шутът. — Нощувките под открито небе и бъркочите на Халас не са за теб.

Не успях да му отговоря, защото, бълвайки проклятия към небесата и зеления гоблин, се появи Делер:

— Кли-кли! Ти ли взе последната бутилка вино?

— Гарет, извинявай, но ще тръгвам — разбърза се шутът. — Не, нищо не съм вземал! Изобщо не ми е притрябвала твоята „Асминска долина“!

— А откъде тогава знаеш какво е виното? — подозрително се намръщи джуджето.

— Просто това ми дойде на езика.

— Кли-кли, сто… стой, на теб говоря! Ах, ти, крадлив запъртък!

Каквото и да става в нашия свят — Кли-кли си оставаше непроменен и верен на навиците си.