Земя на славата [bg]

Брут разглеждаше напуканото стъкло на водния часовник. Беше с ръкавици, но пръстите му бяха безчувствени от студа. Всичко, което искаше, беше да се върне в бараката и да се увие като мечка, заспала зимен сън. Но рутинното ежедневие на легионите трябваше да продължи. Въпреки че студът изтощаваше мъжете повече от всичко, смените трябваше да се определят от тричасово капене на водата в часовника. Брут тихо изруга, когато при докосването бутна парче от стъклото и то с приглушено тупване падна в снега. Потри брадата, която покриваше лицето му. Юлий беше забелязал ползата от отмяната на бръсненето през студените месеци, но пък влагата на дъха се превръщаше в лед само след час навън.

— Ще трябва да палим огън под часовниците. Малки, само да не дават на водата да замръзне. Разрешавам да вземете по малко дърва за всеки. Караулите да поддържат огъня по време на смяната си. Мисля, че ще се зарадват на топлината. Нека ковачите ви направят железни подложки, които да предпазват стъклото и дървото от пламъците, че иначе ще изварите половината вода.

— Да, господарю — отвърна тесерарият, облекчен, че не са му се накарали. Брут си помисли, че сигурно е идиот, щом не се е сетил сам — а резултатът беше разрушаване на системата, с която Десети отмерваше времето.

Римляните вече бяха разбрали защо племената не воюват през зимата. Първият паднал сняг беше достатъчно тежък, за да срути покривите на бараките и да превърне уютните спални помещения в хаос от вятър и лед. На следващия ден снежната покривка беше станала още по-дебела и само след месец Брут вече трудно си спомняше какво е да е топло. Въпреки че всяка нощ палеха огромни огньове под стените, топлината стигаше само на няколко крачки, отвявана от неспирния вятър. По Рейн плаваха ледени късове големи колкото колесници, а понякога падаше толкова сняг, че създаваше движеща се пелена от единия до другия бряг. Брут се чудеше дали реката ще замръзне съвсем.

Сякаш прекарваха целите си дни в тъмнина. Юлий караше легионерите да работят толкова дълго, колкото могат, но замръзналите ръце водеха до наранявания и това го принуди да спре строителните работи, когато осъзна цялата суровост на зимата.

Брут тръгна през лагера, краката му се пързаляха по заледените следи, оставени от влековете. Понеже нямаше паша, трябваше да заколят повечето волове, тъй като не можеха да си позволят да ги хранят със зърно от запасите на легионите. Поне месото оставаше прясно, помисли си мрачно Брут. Погледът му се плъзна към купчината трупове под снежната покривка. Месото беше твърдо като камък, както и всичко останало наоколо.

Покатери се по вала на лагера и се взря в сивотата. Меки снежинки го докоснаха по страните, но не се разтопиха върху студената му кожа. Не можеше да види нищо освен пъновете на първите дървета, които бяха повалили и довлекли до лагера, за да се греят.