Да разбиеш мълчанието [bg]

— Съжалявам, че приемете нещата така. В нашия отдел не се интересуваме от общественото положение на жертвата, искаме да направим всичко по силите си, за да прекратим този вид тормоз — не беше съвсем вярно, но пък не беше и лъжа. — Можете ли да ми кажете кога започнахте да получавате хейтърските съобщения?

— Беше преди около три седмици — Момент, да проверя. — Да, утре ще се навършат три седмици от получаването на първото. Беше непосредствено след като си позволих да се възмутя публично, че мъжкият футбол се притеснява толкова да признае съществуването на хомосексуални играчи. Жените започват да приемат тази мисъл, а мъжете още се страхуват. Горе-долу това казах. И само минути след публикуването на изказването ми троловете се появиха. Мога да ви пратя копия от онова, което съм получила.

— Това ще ни бъде от полза. Мога ли да попитам каква беше реакцията ви?

— Е, честно казано, бях шокирана. Шокирана и малко притеснена. Знаех за съществуването на такъв тормоз, но наистина не мислех, че съм казала нещо кой знае колко ново. Във футбола се води цяла кампания срещу хомофобията, за Бога! Изглежда, проблемът е в това, че в качеството си на жена нямам право да участвам в такава дискусия.

— Предприехте ли нещо? Например да сте затворили профилите си в Туитър или Фейсбук, или нещо подобно?

Максин се разсмя.

— Божичко, не. Та напоследък целият ми живот протича онлайн. Не, след като се съвзех от първоначалния шок, се заех да блокирам копелетата. Посегнеш ли ми и изчезваш завинаги от живота ми.

— Не сте се уплашили от тях? — Пола надраска „не се страхува“ в бележника си.

Тя изцъка с език.

— Не са идвали в къщата ми. Хората, които прибягват до обиди онлайн не са онези, от които трябва да се боим. Те са като глупави малки момчета, които подвикват обиди на игрището. Ако тръгна да обикалям домовете им и поискам обяснение за извършеното, ще се напикаят от страх.

— И все пак сте се оплакали в полицията?

— Това е противозаконно, нали? Да заплашваш хората? Отвратително е. Надявах се да бъдат сплашени така, както те стреснаха мен. Някой голям лош полицай — или полицайка, редно е да се каже — да се появи на прага им и да им съсипе деня, както те съсипаха моя. Но оплакването ми не доведе до нищо, нали? — в гласа на Максин се долавяше по-скоро разочарование, отколкото гняв.