Ключът [bg]

16:33

При този сигнал Мара грабна таблета от Монк и го пусна на пода. Сви се на кълбо, когато трансформаторът до закования прозорец отвън се взриви. Прозвуча като граната, хвърлена по сградата. В стаята се разлетяха парчета стъкло, една дъска на прозореца се разцепи, след което помещението потъна в мрак.

Дори светлините Xénese станаха приглушени, когато устройството мина в режим на готовност с прекъсването на захранването.

Но Ева си беше свършила работата.

Монк реагира моментално. Мара изобщо не си беше представяла, че набитият мъж е в състояние да се движи толкова бързо. За един зашеметяващ миг той се хвърли към Николаев, сграбчи китката му и строши костите й с едно стискане с протезата си.

Руснакът изкрещя и пусна пистолета.

Монк го улови във въздуха с другата си ръка и го насочи в лицето на Калинин.

— Мръднеш ли, мъртъв си.

Болката принуди Николаев да рухне на колене. Монк пусна китката му, фрасна го в носа и го сграбчи за гърлото с протезата. Притисна задушаващия се руснак към пода и заби коляно в гърдите му, за да не мърда.

Калинин използва момента да се втурне към вратата, било в опит да се спаси, или да извика стоящите отвън. Така или иначе, успя да направи само две крачки, преди главата му да се пръсне.

Мара ахна.

Изобщо не беше чула изстрел.

Тялото му се строполи на пода недалеч от Монк, който продължаваше да държи конфискувания пистолет. Той обаче беше насочен към вратата и с него не беше стреляно. Мара погледна към прозореца и видя как парче стъкло, все още останало в рамката, пада на пода. В него имаше кръгла дупка.

Някакъв снайперист беше стрелял през пролуката между дъските.

Мара подскочи, когато от коридора прозвуча оглушителен гръм, последван от ярък проблясък, който очерта касата на вратата.

Последва стрелба.

Във въздуха се разнесе остра миризма.

Отново затрещяха изстрели.

После настъпи тишина.

— Остани долу — предупреди я Монк. — Навън почистват.