Изворът [bg]

— Между другото, Питър, кога възнамерявате да се ожените?

— Ами… не сме определили дата, нали знаете колко много неща ми се случиха, а сега Кейти е заета с работата си, и… И понеже стана дума — добави той рязко, защото се дразнеше безпричинно от работата на Кейти, — когато се оженим, Кейти ще спре да работи. Не одобрявам.

— Но разбира се — каза Тухи, — и аз не одобрявам, ако на Катрин не й харесва.

Катрин започна работа като детегледачка в детските ясли в Клифърд. Сама го бе решила. Няколко пъти бе ходила в Клифърд с чичо си, който четеше там лекции по икономика. Работата й бе харесала.

— Но на мен ми харесва! — каза тя въодушевено. — Не разбирам защо не одобряваш, Питър! — В гласа й прозвуча предизвикателна и неприятна груба нотка. — През живота си не съм изпитвала по-голямо удоволствие. Да помагам на безпомощните и нещастните. Отидох там сутринта — не бях длъжна, сама пожелах, — а после толкова бързах да се върна у дома, че не ми остана време да се преоблека. Но това няма значение, кой го е грижа как изглеждам? — грубата нотка замлъкна, тя заговори пламенно и много бързо, — чичо Елсуърт, представи си! Малкият Били Хансън го болеше гърлото… нали помниш Били? Сестрата я нямаше и се наложи аз да му промия гърлото с аргирол, горкото дете! Цялото му гърло беше в налепи!

Гласът й засия, сякаш описваше нещо много красиво. Погледна чичо си. За първи път Кийтинг усети очакваната привързаност. Тя продължи да говори за работата си, за децата, за дома. Тухи слушаше сериозно и мълчеше. Но жадното внимание в очите му го промени, присмехулната веселост изчезна и той забрави собствения си съвет, стана сериозен, наистина много сериозен. Забеляза, че чинията на Катрин е празна и й подаде подноса със сандвичите с непринуден жест, който се превърна в елегантен израз на почтителност.

Кийтинг зачака нетърпеливо да млъкне. Искаше да смени темата. Огледа се из стаята и видя неделните вестници. Отдавна искаше да зададе въпрос. Попита внимателно:

— Елсуърт… какво мислите за Роурк?

— Роурк? Роурк ли? — попита Тухи. — Кой е Роурк?

Твърде невинният и небрежен начин, по който повтори името, със загатнатия, леко пренебрежителен въпрос накрая убеди Кийтинг, че на Тухи името му е много добре известно. Човек не изтъква, че не знае нищо по даден въпрос, ако наистина не знае нищо. Кийтинг каза:

— Хауърд Роурк. Архитектът. Проектира „Енрайт Хауз“.

— О, да, някой най-после се зае с „Енрайт Хауз“, нали?

— Има нейна скица в днешния „Кроникъл“.

— Така ли? Хвърлих поглед в „Кроникъл“.

— И… какво мислите за сградата?

— Ако беше интересна, щях да я запомня.

— Разбира се! — сричките на Кийтинг затанцуваха, сякаш дъхът му спираше на всяка, докато отмине. — Пълна щуротия! На нищо не прилича!