Изворът [bg]

— Ще станем големи приятели, Питър.

Изтече един миг, преди Кийтинг да отговори припряно:

— Надявам се, господин Тухи!

— Наистина, Питър! Не съм чак толкова стар, нали? „Елсуърт“ е резултат от странния вкус на родителите ми към имената.

— Да… Елсуърт.

— Така е по-добре. Името за мен няма кой знае какво значение, особено в сравнение с онова, което са ме наричали и в частни разговори, и публично през годините. Да, лаская се. Създавайки си врагове, човек знае, че е опасен, когато е необходимо да е опасен. Има неща, които трябва да унищожим, иначе те ще ни унищожат. Ще се опознаем добре, Питър. — Гласът беше равен и сигурен, в него звучеше увереността на изпитано и взето решение, че Кийтинг му е съвсем ясен. — От известно време се каня да събера неколцина млади архитекти — толкова много от тях са ми познати — да създам малка неформална организация, за размяна на идеи, нали знаеш, за насърчаване на духа на сътрудничество, за обща насока на действие в името на общото добро на професията, ако е необходимо. Няма да има нищо общо с предвзетата АГА. Просто група младежи. Мислиш ли, че ще ти е интересно?

— Ами да, разбира се! Вие ли ще сте председател?

— О, не. Никога не ставам председател на каквото и да било, Питър. Не обичам титлите. Не, по-скоро си мислех, че ти си подходящ за председател, не се сещам за по-добър.

— Аз ли?

— Ти, Питър. Но това е само проект — нищо конкретно, — само идея, към която се връщам от време на време. Друг път ще поговорим за нея. Има нещо, което бих искал да направиш — и то е всъщност една от причините, поради които поисках да се срещна с теб.

— О, разбира се, г-н Ту… разбира се, Елсуърт. Готов съм да направя всичко за вас…

— Не за мен. Познаваш ли Лоис Кук?

— Лоис… кой?

— Кук. Не я познаваш. Но ще се запознаеш. Тази млада дама е най-големият литературен гений след Гьоте. Трябва да прочетеш нещо от нея, Питър. Струва ми се, че така би я оценил всеки прозорлив човек. Тя е толкова над умовете на средната класа, която обича очевидното. Възнамерява да си строи къща. Малка къща жилище на „Бауъри“.7 Да, на „Бауъри“. Съвсем в стила на Лоис. Помоли ме да й препоръчам архитект. Сигурен съм, че само човек като теб може да разбере Лоис. Ще й дам името ти — ако проявяваш интерес да проектираш малко, макар и доста скъпо жилище.

— Но разбира се! Колко мило от ваша страна, Елсуърт! Знаете ли, помислих си, като казахте… и като прочетох вашата бележка, че искате… някаква услуга от мен, знаете, услуга за услуга, и ето сега вие…

— Скъпи Питър, колко си наивен!

— Май не трябваше да го казвам! Съжалявам. Не исках да ви обидя, аз…

— Няма значение. Трябва да ме опознаеш по-добре. Колкото и странно да звучи, напълно безкористният интерес към другите наистина е възможен в този свят, Питър.