Изворът [bg]

— … добър архитект? Но, момчето ми, и вие знаете, че е така. Или не сте съвсем сигурен? Никога ли не сте съвсем сигурен?

— Ами, аз…

Паузата трая само миг. На Кийтинг му се стори, че Тухи очаква от него точно такава пауза. Не го изчака да продължи, а заговори така, сякаш бе чул пълния отговор — отговор, който му харесва.

— Колкото до сградата на „Космо-Слотник“, мигар някой може да отрече, че е забележителна? Проектът силно ме впечатли. Изключително находчив, блестящ проект. Твърде необичаен. Съвсем различен от предишните ви работи. Нали?

— Разбира се — каза Кийтинг и за първи път гласът му прозвуча ясно и твърдо, — заданието беше различно от всичко друго, което съм правил. Изпълних проекта така, че да отговаря на конкретните изисквания на заданието.

— Разбира се — каза тихо Тухи. — Чудесен е. Гордейте с него.

Кийтинг забеляза, че очите на Тухи гледат неподвижно през средата на стъклата, фокусирани право в неговите зеници. Кийтинг внезапно проумя, че Тухи знае, че не той е проектирал „Космо-Слотник Билдинг“. Но не това го изплаши. Изплаши го одобрението в очите на Тухи.

— Ако трябва да изпитвате… не, не благодарност, благодарност е досадна дума… но да кажем, признателност? — продължи Тухи с още по-тих глас, сякаш Кийтинг беше съучастник в заговор и знае, че думите от този момент нататък ще са като таен шифър, — можете да ми благодарите, че съм разбрал символичния смисъл на вашата сграда и съм го изразил с думи така, както вие сте го изразили с мрамор. Разбира се, защото вие не сте обикновен зидар, а мислител в камък.

— Да — каза Кийтинг, — именно такава беше моята абстрактна тема, когато проектирах сградата — великите маси и цветята на културата. Винаги съм вярвал, че истинската култура произтича от обикновения човек. Но не се надявам някой някога да ме разбере.

Тухи се усмихна. Тънките му устни се отвориха и разкриха зъбите. Не гледаше Кийтинг. Гледаше собствената си ръка — дълга, слаба, чувствителна ръка, като на концертиращ пианист, местеща лист на бюрото. Каза:

— Може би ние сме братя по дух, Кийтинг. Човешкият дух. Само той е от значение в живота — погледът му се плъзгаше край Кийтинг, а лещите бяха вдигнати много над нивото на лицето на Кийтинг.

На Тухи му е ясно, че и през ум не ми е минавало за абстрактна тема, преди да прочета статията му, каза си Кийтинг. Нещо повече, Тухи одобрява. Когато лещите бавно слязоха към лицето на Кийтинг, очите омекнаха и се изпълниха с привързаност, съвсем студена и истинска привързаност. Кийтинг сякаш усети как стените на стаята бавно тръгват към него и го тласкат към ужасяваща интимност, но не с Тухи, а с незнайна вина. Идеше му да скочи на крака и да избяга. Остана на мястото си с полуотворена уста.

Без да знае какво го кара да заговори, Кийтинг чу собствения си глас в тишината:

— Исках също да ви кажа колко се радвам, че останахте невредим от куршума на онзи маниак вчера, г-н Тухи.