Изворът [bg]

Кийтинг за първи път влизаше в изискания хотел, където Катрин и чичо й неотдавна се бяха нанесли да живеят. Не обърна голямо внимание на апартамента, но запомни, че е обзаведен пестеливо, много чист и скромно елегантен, че има много книги и твърде малко картини, всичките автентични и ценни. Човек запомняше не жилището на Елсуърт Тухи, а домакина. В неделния следобед домакинът носеше тъмносив костюм, строг като униформа и черни лачени пантофи с червен кант. Пантофите се подиграваха със строгата елегантност на костюма, но наред с това я допълваха с дръзкия си ефект. Настани се в широко ниско кресло и лицето му придоби изражение на сдържана благост, толкова сдържана, че Кийтинг и Катрин се почувстваха като незначителни сапунени мехури.

На Кийтинг не му хареса начина, по който Катрин седи на ръба на стола, свита, с неестествено притиснати един в друг крака. Искаше му се да не носи един и същ костюм вече трети сезон, но тя го носеше. Очите й бяха вперени в една точка някъде в средата на килима. Рядко го поглеждаше. Не погледна чичо си нито веднъж. Кийтинг не откри и следа от възторга и възхищението, с което тя говореше за Тухи и което той очакваше да прояви в негово присъствие. Катрин беше някак тромава, безцветна и много изморена.

Камериерът на Тухи внесе подноса с чая.

— Ще налееш ли, скъпа? — каза Тухи на Катрин. — Нищо не може да се сравнява със следобедния чай. Когато Британската империя рухне, историците ще установят, че тя е дала на цивилизацията само две безценни неща — чаеният ритуал и криминалния роман. Катрин, скъпа, защо хващаш дръжката на чайника като месарски сатър? Но нищо, чудесно е, всъщност именно затова те обичаме двамата с Питър. Нямаше да те обичаме, ако беше изящна като херцогиня — за какво му е на човек херцогиня в наше време?

Наливайки чая, Катрин разля малко по стъклото върху масичката — нещо, което никога не й се бе случвало.