Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Далеч на север
Далеч на север - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Далеч на север

Электронная книга - «Далеч на север». Краткое содержание книги:

Градчето Лунаси e последният шанс на Нейт Бърк. Като полицай в Балтимор той вижда как партньорът му умира на улицата и вината още му тежи. Няма къде да отиде, затова приема мястото на началник на полицията в това малко, отдалечено градче в Аляска. Освен сблъскванията между коли и лосове, други вълнения няма. И точно когато се чуди дали не e направил голяма грешка, неочаквана целувка навръх Нова година под омагьосващото Северно сияние повдига духа му и го убеждава да остане още малко.
Мег Галоуей, родена и отрасла в Лунаси, e свикнала да бъде сама. Баща й изчезва, още когато e малко момиче. Кара малкия си самолет и живее в покрайнините на града само c няколко хъскита. След новогодишната целувка c началника на полицията тя си позволява да се отдаде на страстта, но държи да запази нещата колкото се може по-простички. Но нещо в тъжните очи на Нейт я покорява и стопля замръзналото й сърце.
A в Лунаси започва да става все по-интересно… и опасно!
1 ... 120 121 122 123 124 125 126 127 128 ... 175
Перейти на страницу:

Вероятно ботушите бяха оставени от други като тях, мислеше си Нейт, докато ги прибираше в колата.

После чу познатия рев на самолетен мотор и видя как Мег се спуска от облаците.

Когато стигна до малкия кей на реката, тя вече беше кацнала. Приводняването беше друг белег за наближаващата пролет, помисли си той. Тръгна към нея, усещайки как кеят се люлее под краката му. Тя и Джейкъб разтоварваха покупките.

— Здравей, хубавецо. — Мег сложи един кашон върху кея и той отново се разтърси. — Видях те край гората и сърцето ми заби бясно. Нали, Джейкъб?

— Ескимосът се усмихна под мустак и отнесе голям кашон до пикапа си.

— Купих ти подарък.

— Така ли? Дай ми го.

Тя бръкна в друга кутия, поразрови се и извади кутийка презервативи.

— Реших, че може да ти е неудобно да си ги купуваш лично от магазина.

— Но смяташ, че няма да изпитам неудобство, когато ги развяваш под носа ми насред улицата. — Изтръгна кутийката от ръката й и я прибра в джоба на якето си.

— Купих ти три кутии, но ще сложа другите две на сигурно място.

Мег му намигна, после посегна да вдигне един кашон. Той я изпревари.

— Аз ще го взема.

— Внимателно. Това е старинен сервиз за чай. Бабата на Джоана иска да й го подари за тридесетия и рожден ден. Мег взе друга кутия и тръгна с него. — Какво правиш на пристанището, шерифе? Търсиш пропаднали жени?

— Е, май намерих една.

Тя се разсмя и леко го сръга с лакът.

— Ще видим дали е твой тип по-късно.

— Днес има кинопрожекция.

— — Прожекциите са в събота.

— Не, изместиха ги, не помниш ли? Заради пролетния бал на гимназията.

— Да, вярно. Нося няколко рокли за него. Какъв е филмът?

— Два са. „Шемет“ и „Задният прозорец“.

— Пуканките са от мен.

Натовари кутията в пикапа и го загледа, докато той слагаше вътре кашона.

— Изглеждаш уморен, шерифе.

— Много хора ги е хванала пролетната треска. Имам толкова работа, че не ми остава време да се занимавам с нещата, които ми харесват.

— Явно не говориш за голото ми тяло. — Хвърли поглед назад към самолета, където Джейкъб сваляше последните кутии. — Баща ми е мъртъв от шестнадесет години. Времето е относително нещо.

— Искам да приключа разследването заради теб. Заради него. И заради себе си.

Мег нави кичур от косата му около пръста си. Той й беше позволил да го подстриже. А това показва, помисли си тя, че е смел мъж. Или безнадеждно влюбен.

— Ето какво ще ти предложа. Нека тази вечер си починем. Да отидем на кино, да ядем пуканки и да се веселим.

— Имам повече въпроси, отколкото отговори. Ще трябва да ти задам някои от тях. Може да не ти харесат.

— Тогава задължително трябва да си вземем свободна вечер. Но сега се налага да разнеса покупките. Ще се видим по-късно.

Тя скочи в кабината на камиона и небрежно махна на Нейт, докато Джейкъб потегляше. Но го гледа в огледалото за обратно виждане, чак докато завиха.

— Изглежда угрижен — забеляза Джейкъб.

— Такива като него винаги са угрижени. Не знам защо това толкова ми харесва.

— Защото иска да те защитава, а никой друг досега не го е правил. — Леко се усмихна, когато тя го погледна въпросително. — Аз те учех, изслушвах те, грижех се за теб. Но никога не съм те защитавал.

— Нямам нужда от това. Нито го искам.

— Не, но ти харесва.

— Може би. Може би. — Имаше нужда да размисли върху това. — Но скоро моите и неговите желания ще се сблъскат като насрещни влакове. Тогава какво?

— Зависи кой ще оцелее след сблъсъка.

Мег се засмя с половин уста и опъна крака.

— Той няма никакъв шанс.

Беше се надявала да има време да се прибере, да се изкъпе и изтупа, да подготви обстановката за сексмаратона. Това беше начин да поддържа отношенията им интересни, първични и неангажиращи, призна си тя. Но смяташе, че няма нищо лошо, ако той за малко забрави за ангажиментите си.

Нейт мислеше прекалено много, а това беше заразно.

Но след като разнесе покупките и получи парите си, не й остана време. Трябваше да опече пуканките в кухнята на „Хижата“, докато Големия Майки правеше серенада от известни мелодии.

Беше приятно да го слуша, докато работи. Освен това Мег узна новините от Роуз, която влизаше и излизаше от кухнята, порадва се на снимките на Уилоу и новите снимки на детето на Майк.

Все едно съм у дома, помисли си тя, в топлата кухня, където се готви сред бъбрене и музика. Освен това можеше да отмъкне и парче от сладкиша с ябълково пюре на Големия Майк.

— Значи имаш среща и ще ходите на кино — подхвърли той между песните. — Колко романтично.

1 ... 120 121 122 123 124 125 126 127 128 ... 175
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)