Далеч на север
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далеч на север». Краткое содержание книги:
Мег Галоуей, родена и отрасла в Лунаси, e свикнала да бъде сама. Баща й изчезва, още когато e малко момиче. Кара малкия си самолет и живее в покрайнините на града само c няколко хъскита. След новогодишната целувка c началника на полицията тя си позволява да се отдаде на страстта, но държи да запази нещата колкото се може по-простички. Но нещо в тъжните очи на Нейт я покорява и стопля замръзналото й сърце.
A в Лунаси започва да става все по-интересно… и опасно!
Прекара около час в проучване, но не откри нищо, което да крещи: „Улика!“
Събра отделеното и го отнесе в антрето, където конфискува една празна кутия, за да го прибере в нея.
Върна се обратно в кухнята. Там календарът беше на тема птици. Никой не си беше дал труда да откъсне страниците с изминалия февруари.
На повече от половината квадратчета имаше бележки. Родителска среща, тренировка по хокей, час при зъболекаря. Всички те бяха част от нормалния живот на едно семейство. Часът при зъболекаря беше за Макс, забеляза Нейт, и беше назначен за два дни преди смъртта му.
Той прелисти календара назад. Там също имаше бележки, а върху втория уикенд от март с големи букви бе написано „Отивам за риба“.
Нейт остави календара. Обичайно всекидневие.
Но все пак съществуваше онази страница от календара, намерена в кошчето на горния етаж, на която многократно бе изписано името ПАТ.
Четири чифта снегоходки висяха в антрето.
Докато ги разглеждаше, той обу ботушите си, сложи палтото, мушна кутията под мишница и излезе навън.
Беше в гората, затънал до колене в сняг, когато прозвуча изстрел. Инстинктивно хвърли кутията и бръкна под палтото си за пистолета. Когато го хвана, чу тропот из гората. Самотен елен, здрав и с огромни рога, изскочи пред погледа му и след миг изчезна между дърветата.
С бясно биещо сърце Нейт тръгна обратно към реката. Беше изминал около двадесет метра, когато видя една фигура да се отделя от дърветата, стиснала дълга пушка.
За миг те замръзнаха в кънтящата тишина, всеки стиснал оръжието си. После човекът отсреща вдигна лявата си ръка и отметна качулката.
— Подуши ви — каза Джейкъб. — Изплаши се и хукна, точно когато стрелях. Затова пропуснах.
— Пропусна — повтори Нейт.
— Надявах се да занеса малко еленско на Роуз. Напоследък Дейвид няма време за лов. — Той умишлено бавно сведе поглед към пистолета в ръката на Нейт. — Ловувате ли, шериф Бърк?
— Не. Но когато чуя изстрел, не отивам да проверя кой е стрелял невъоръжен.
Джейкъб демонстративно пусна предпазителя.
— Намерихте го и той се прибира у дома без месо.
— Съжалявам.
— Днес еленът имаше късмет, не аз. Знаете ли как да излезете от гората?
— Ще се справя.
— Добре тогава. — Джейкъб кимна, обърна се грациозно на снегоходките и се стопи между дърветата.
Докато се връщаше, Нейт държеше пистолета в ръка. Прибра го, едва когато влезе в колата.
Отиде у Мег и пъхна кутията в един килер. Щеше да я прегледа, когато имаше време. Тъй като панталоните му бяха мокри до коленете, той се преоблече и слезе с кучетата до езерото, за да види дали има следи от разпукване на леда, преди да се отправи обратно към града.
— Сложихме табелите — каза му Ото.
— Видях.
— Вече двама души се обадиха да ни питат защо не си гледаме работата.
— Трябва ли да говоря с някого?
— Не.
— На два пъти те търсиха журналисти, шефе. — Пийч почука по розовото блокче листчета на бюрото си. — Готвели материали за Пат Галоуей и Макс.
— Първо ще трябва да ме хванат. Питър още ли патрулира?
— Пратихме го за обяда. Негов ред беше. — Ото се почеса по брадата. — Поръчах ти италиански сандвич.
— Чудесно, благодаря. Би ли отишъл някой да ловува на две-три мили от дома си, при положение че наблизо гъмжи от дивеч?
— Зависи.
— От какво?
— От това на лов за какво е бил, например.
— Да. Определено зависи от това.
Пукнатините в речния лед се удължаваха и разширяваха, защото температурите се задържаха над нулата. От бреговете Нейт видя за пръв път студения син проблясък на водите между блестящия бял лед. Очарован, наблюдаваше как се разстилат и слушаше звуците, които наподобяваха артилерийски огън. Или унищожителния юмрук на Бога.
Ледени късове се издигаха и потъваха, заобиколени от синевата, а после се понасяха по водата като новосъздадени острови.
— Има нещо почти свещено в първото разпукване на леда, което човек вижда — отбеляза Хоп, когато мина покрай него.
— При мен първото разпукване на леда беше с Феята Нюбъри и беше по-скоро травматично, отколкото свещено.
— Феята?
— Да, имаше огромни очи с бадемовидна форма и всички я наричаха Феята. Заряза ме заради едно хлапе, чийто баща имаше лодка. Тогава за пръв път попаднах в морето на разбитите сърца.
— Била е лекомислена. По-добре ти е без нея.
— На дванадесет не мислех така. Представа нямах, че реката ще се освободи от леда толкова бързо.
— Реши ли природата да се раздвижи, нищо не може да я спре. Бъди сигурен, че ще ни изненада с още някой зимен порив, преди да настъпи пролетта. Но пукането на леда тук е празник. Довечера в „Хижата“ ще има неофициално празненство. Хубаво е да дойдеш.