Далеч на север
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далеч на север». Краткое содержание книги:
Мег Галоуей, родена и отрасла в Лунаси, e свикнала да бъде сама. Баща й изчезва, още когато e малко момиче. Кара малкия си самолет и живее в покрайнините на града само c няколко хъскита. След новогодишната целувка c началника на полицията тя си позволява да се отдаде на страстта, но държи да запази нещата колкото се може по-простички. Но нещо в тъжните очи на Нейт я покорява и стопля замръзналото й сърце.
A в Лунаси започва да става все по-интересно… и опасно!
Ще пораснат още, помисли си тя. Имаха цяло лято, множество дълги дни, изпълнени със светлина.
Предишния ден най-после бяха погребали баща й. Целият град без изключение се беше стекъл на погребението. Имаше и много журналисти, но за нея бяха важни хората от града.
Чарлийн се беше държала спокойно. Поне доколкото можеше да бъде спокойна. Не беше позирала пред камерите, а беше стояла кротко — с достойнство, каквото Мег преди не бе забелязвала у нея, — стиснала ръката на Професора.
Може би щяха да се разберат. Може би нямаше. Животът беше пълен с множество „може би“.
Но едно беше сигурно. Следващата събота тя щеше да стои тук, в светлината на лятната нощ, с планините и езерото пред нея и да се омъжи за мъжа, когото обичаше.
— Кажи ми — помоли Мег — какво стана днес, когато отиде да говориш с Кобън.
— Ед си е сменил адвоката. Наел някаква голяма клечка от Долните щати. Твърди, че убил баща ти при самоотбрана. Че Галоуей полудял, той се уплашил за живота си и в паниката се стигнало до убийство. Тъй като е банкер, води подробни отчети за парите си. Казва, че спечелил дванадесетте хиляди, които внезапно са се появили в сметката му през март онази година, но ще има свидетели за обратното. Така че няма да му се размине. Заявява, че това няма нищо общо с другото. Абсолютно нищо. И това няма да мине.
Пред гората кръжеше облак комари. Бръмчаха като верижен трион и Нейт се радваше, че се е напръскал с репелент, преди да излезе.
Обърна се и я целуна по бузата.
— Сигурна ли си, че искаш да чуеш по-нататък?
— Продължавай.
— Жена му е бясна и е провалила алибито му за времето на смъртта на Макс и Юкон. В бараката с инструментите му намериха жълт спрей, а Хари твърди, че Ед купил прясно месо от него в деня, когато с теб се разправяхме с мечката. Като събереш всички факти, не му остават много шансове.
— Освен това насочи пистолет към главата на туристка, простреля щатски полицай и нашия началник на полицията. — Тя леко го целуна по рамото. Всичко това е било заснето от оператора на Ен Би Сн. — Протегна се. — Страхотен филм. Нашият смел и красив герой прострелва лошия в бедрото, макар самият той да е ранен…
— Беше повърхностно.
— Притиска го като Купър в „По пладне“. Аз не съм Грейс Кели, но се възбуждам, като си помисля за това.
— Божичко, госпожо. — Нейт размаза един комар, голям колкото врабче, който беше успял да се промъкне при тях. — Не беше кой знае какво.
— Аз също изглеждам много добре, дори когато ме хвърли на проклетия тротоар.
— Сега изглеждаш още по-добре. Адвокатите ще се опитат да го изкарат луд или в състояние на временно умопомрачение, но…
— Няма да мине — довърши Мег.
— Кобън ще го закове — или прокурорът. Сега са се захванали здраво със случая.
— Ако Кобън те беше послушал, щеше да го арестуваш без целия този шум.
— Може би.
— Можеше да го убиеш.
Нейт отпи от бирата си и се заслуша в крясъка на орела, който летеше над главите им.
— Ти го искаше жив, а аз държах да ти доставя удоволствие.
— И го направи.
— И ти щеше да го направиш.
Мег протегна крака и погледна към изтърканите подметки на градинските си ботуши. Може би трябваше да си купи нови.
— Не бъди толкова сигурен, Нейт.
— Не само него го бива с примамките. Ти нарочно го предизвика, за да остави жената и да се опита да застреля някой от нас.
— Видя ли очите й?
— Не, гледах него.
— Аз ги видях. Познавам този страх. Като очи на заек, хванат в капан.
Тя млъкна и погали кучетата, които дотичаха отнякъде.
— Ако ми кажеш, че независимо колко скъпи адвокати от Долните щати си вземе, ще го осъдят на много-много години затвор, ще ти повярвам.
— Ще лежи в затвора доста дълго.
— Добре. Тогава случаят е приключен. Искаш ли да се разходим край езерото.
Той целуна ръката й.
— Да.
— А после ще легнем на брега и ти ще ме любиш, докато не мога да помръдна от умора.
— Да.
— Комарите вероятно ще ни изядат живи.
— Някои неща си струват риска.
Като теб, помисли си тя. Изправи се и му подаде ръка.
— Знаеш ли, много скоро, когато правим секс, ще е напълно законно. Това ще ти намали ли удоволствието?
— Никак. — Нейт отново погледна към небето. — Обичам дългите дни, но вече нямам нищо против дългите нощи. Защото си имам светлинка. — Прегърна я и я притисна до себе си. — Моята светлинка.
Загледа се в слънцето, което отказваше да залезе и блестеше върху студените, дълбоки води на езерото. И в страховитите бели планини, чиято вечна зима изпъкваше на фона на лятната синева.