Специалист от Сицилия

— Струва ми се, че играе честно. Знам, че тръпки те побиват от него, но засега нямаме основания да се оплакваме. Разбра ли, че Виктор са го прехвърлили в Луисбърг? Сложили са му телевизор, хранят го с месо и яйца. Казаха ми, че задържаните там стоят по цял ден навън в градина с рози и се радват на живота. Успяхме да отложим още веднъж гледането на делото. Сега остава само да намерим някой свой човек във Вашингтон, за да уреди нещата така, че Виктор да направи предварително пълни самопризнания, да му турят осемнайсет месеца и да го пуснат под гаранция.

— Аз ходих до Маями, като мислех, че за ден-два ще мога да открия Леон. Но се оказа, се сега там има милион кубинци. Пълен хаос. И ако не бяха там някои наши приятели, щях да се върна със съвсем празни ръце. Няма да е зле да изпратите на Малатеста и на Венециано в Джексънвил някакъв подарък в знак на благодарност за извършената работа. Двамата трябва да са разговаряли с около хиляда бегълци, говорещи испански.

— Винаги е полезно да имаш приятели — отбеляза Дон Винченте. Той бе прекъснат от един петел, който се вмъкна в стаята и падна в краката му. Това беше един от любимците на Дона Карлота. Излюпени в брачното й ложе, тези петли прекарваха живота си на затворено, в къщата, и до един страдаха от рахит. Дон Винченте изпухтя, взе птицата, приглади перата й и я сложи на крака.

— Накрая намерихме името на Леон в списъците на един от комитетите за освобождение, които създават там. Но се установи, че той е офейкал в Мексико още преди няколко месеца. Задържали го в Маями по подозрение, че е подпалил някаква къща, обаче той успял да избяга.

— Палежите ли са му специалност?

— Не, той просто е луд. Убива и пали.

— И, казваш, сега е в Мексико.

— Да. Настанили са го в затворническа болница за невменяеми. Още щом преминал границата, застрелял някакъв мексиканец и щели да го съдят за убийство, но после установили, че е психически болен. Наказателният кодекс в Мексико е много хуманен.

— Ето това е carogna — каза Дон Винченте. — Чудя се как ги търпи господ. — Той се изплю в малкия пиринчен плювалник и обърса устата си с опакото на ръката. — И мислиш ли, че ще можеш да ги склониш да ни го отпуснат?

— Вече съм уредил това. Отидох до мексиканската столица и се видях там с нашия приятел Паскуале. Той ми уреди среща с един човек от управата на затворите, който е заинтересован да събере голяма сума за благотворителни цели. Нужни са сто хилядарки, но сметката плаща Брадли.

— Браво, Марко, това се казва работа! Значи, по всяко време можеш да го подбереш тоя.

— Да. Трябва само да ги предупредя няколко дни по-рано. А докато ни потрябва, той ще си седи в болницата и ще плете там кошници. Можем да го вземем за два-три дена, както направихме в Куба. Така никой няма да забележи отсъствието му.

— Какво друго имаме да правим? — попита Дон Винченте.

— Да намерим пилот.

— А защо да не използваме същия? — Можем ли да го открием?

— Можем. Докато те нямаше, и аз проучих едно-друго — обясни Дон Винченте. — Излезе, че този пилот е не някой друг, а знаменитият Хари Морган, когото Роси от Ню Джързи използва и за отвличането на Калдос.

— Аз мислех, че той вече не е между живите? Не се ли обеси в затвора в Панама или нещо подобно?

— В Доминиканската република — уточни Дон Винченте. — Готвеха се да го екстрадират оттук и затова се наложи да изчезне. Според моите сведения той живее сега там под чуждо име.

Марк помнеше много добре случая с Хари Морган и отвличането на един от видните доминикански бежанци, когото бяха хванали насред Манхатън, упоили и натоварили на самолет. Тогава бяха организирани много протестни акции. И докато траеше този шум, Маккларън успя да вдигне тиража на своя вестник с няколкостотин броя, а Тереза се включи в един от комитетите за спасяването на Калдос, образувани две-три седмици след неговото тихо и скромно погребение.