Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
Дон Винченте побърза да отвърне поглед от нея. При вида на ядене жена му забравяше всичко на тоя свят. След като си сложи в чинията едната плешка и натъпка устата си с хляб, тя отново се сетя за своята мъка и очите й се наляха със сълзи.
— Това е нагласена работа — отсече тя.
— Нагласена, разбира се — каза Дон Винченте. — Истински заговор. Това наше момче е много наивно. Аз разбрах, че му кроят нещо, още когато се опитаха да го обвинят в изнасилване. На времето си създадох много врагове в Сицилия и сега те си разчистват сметките с мен.
— Изключено е нашият син да се занимава с наркотици — каза Дона Карлота. — Ние сме му дали много добро възпитание. Може би не знаеш, Марко, но той редовно ходеше на черква. Само че баща му… Ma lei non mangia. Защо не ядеш? Ако не обичаш свинско, пилето е много хубаво. Вземи си от него.
Дон Винченте изплакна устата си със сицилианско вино, което имаше цвят на химическо мастило.
— Всичко това беше започнато от оня конски задник Маккларън, но зад него стои друг, който му бута пари, и аз непременно ще разбера кой е той.
— Момчето ни е чисто като кладенчова вода — обади се Дона Карлота. — На мравката път сторва. А те ще ми разправят, че бил застрелял човек. Глупости! — По бузите й се отърколиха две сълзи. — Яж де! — подкани тя Марк. — Porca miseria, извинявай, ама много ми се виждаш отслабнал.
— Когато мистър Труман посети нашия град, тогавашният кмет — холандецът, как му беше името? — ме представи и той се ръкува с мен. Тогава пуснах няколко приказки, където трябва, и Солсбъри гласува за демократите. Сега ми се струва, че съм направил грешка. Труман беше окей, Айзенхауер — също, но, бога ми, погледни какво е сега. Виж какво става. Кои имат полза от сегашната власт? Аз ще ти кажа: черните муцуни, комунягите и разни латиноамерикански отрепки.
— Нашето момче има… как беше тая дума? — намеси се пак Дона Карлота. — Момче, дето се вслушва в божието слово и го разпространява, докато останалите дечурлига играят на топка или бягат от училище.
— Призвание — подсказа Марк.
— Да, призвание. Vocazione. Точно това исках да кажа. Нямаш представа колко добро момче е нашият Виктор. Марко, ти си най-добрият ни приятел, направи нещо да го спасиш, нали виждаш, че баща му пръста си не помръдва.
— Да ти кажа ли какво ми рече Труман тогава? Помня думите му, като че вчера е било. Мистър Ди Стефано, казва — това беше преди да почнат да ми викат Стивънс, — мистър Ди Стефано, аз високо ценя огромния принос на италианската общност за процъфтяването и благоденствието на нашата нация. Имах възможност да чуя как се изказват за вас хората в този град и за мен беше истинско удоволствие да се запозная с вас и да ви стисна ръката.
— Как няма да я стисне? — обади се Дона Карлота. — Кой изправи на крака този град? Кой направи така, че нито един мъж, глава на семейство, да не се реди на опашките на безработните за лъжица чорба? Кой направи дарение от четвърт милион долара за градската болница? Кой се погрижи за зестрата на двайсет и две момичета от сиропиталището?
— В горния си джоб имах хубава пура — продължи дон Винченте. — Той я измъкна и я прибра за спомен. Знаеше тоя човек как да си създава приятели.
— А сега никой пръста си не мръдна да спре червените, които прибраха всичко, каквото имахме в Куба. Кой ще даде сега двеста пуйки за бедните по случай Коледа? Не Маккларън.
— Конски задник — допълни Дон Винченте. Той отпи още една глътка от тръпчивото вино и се понамръщи. — Всичко затвориха в този град. Трийсет и две здания на „Дуайт Стрийт“ пустеят, безработицата достигна досег процента. Сигурно знаеш, че ако човек рече да поиграе на рулетка, трябва да се разходи чак до Кранстън. А чу ли за бандите от малолетни, които вилнеят по улиците? Не си ли обърнеш джобовете и не им ли дадеш часовника си, пречукват ти краката. И всички тия младоци смъркат опиати. Ти как му викаш на това — прогрес ли, демокрация ли?
— Този град се превърна в джунгла — каза Марк. — И това всеки го знае.
— А как се живееше някога тук — въздъхна Дон Винченте. — Тихо, спокойно. Полицията нямаше друга работа, освен да глоби някого за неправилно паркиране. А за сегашното положение можем да благодарим на Маккларън.
— Quello stronzo — каза Дона Карлота. — Иска да отрие о нас посрания си задник.
Дон Винченте махна с ръка — един вид, не обръщай внимание на нейните вулгарни изрази.
— Не говори такива думи, мамичко. По-добре наречи го фашкия и толкоз… Та ти казвам, Марко, някога аз държех в ръцете си този град. Президентът Айзенхауер ми изпрати снимката си, подписана собственоръчно. Сигурно някой му е прошепнал колко съм отпуснал за предизборната му кампания.