Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
— А защо да не използваме същия? — Можем ли да го открием?
— Можем. Докато те нямаше, и аз проучих едно-друго — обясни Дон Винченте. — Излезе, че този пилот е не някой друг, а знаменитият Хари Морган, когото Роси от Ню Джързи използва и за отвличането на Калдос.
— Аз мислех, че той вече не е между живите? Не се ли обеси в затвора в Панама или нещо подобно?
— В Доминиканската република — уточни Дон Винченте. — Готвеха се да го екстрадират оттук и затова се наложи да изчезне. Според моите сведения той живее сега там под чуждо име.
Марк помнеше много добре случая с Хари Морган и отвличането на един от видните доминикански бежанци, когото бяха хванали насред Манхатън, упоили и натоварили на самолет. Тогава бяха организирани много протестни акции. И докато траеше този шум, Маккларън успя да вдигне тиража на своя вестник с няколкостотин броя, а Тереза се включи в един от комитетите за спасяването на Калдос, образувани две-три седмици след неговото тихо и скромно погребение.
— Това беше нечувана глупост — каза Дон Винченте. — Преди двадесет години, да речем, Роси би дошъл да се посъветва с мен и аз щях да кажа „не“. Но сега никой никого не зачита и не уважава. Навъдили са се едни егоисти, които само създават главоболия на приятелите си. Разчистването на терена след тази операция се превърна в същинска война. Толкова много хора бяха избити. Вярно, приятелите на Роси получиха като награда концесии за игрални домове в Доминиканската република, но какво да кажем за всичките нещастници, които трябваше да платят за това?
— Казват, че в това отношение операцията с Армас е била по-добра.
— Едва ли. Такива работи не носят нищо добро. Дано са си взели някаква поука след случая с Калдос. Винаги съм казвал на моите хора: не си играйте с наркотици и с политика! На всички нас ни е нужен спокоен живот.
— Амин — заключи Марк.
— Колкото до Морган — каза Дон Винченте, — работата стои така: шуреят на Роси, Кардильо, има сега концесия в Трухильо Сити26. Той се грижи за Морган и следи да не му се случи нещо, а Морган изпълнява от време на време някои задачки — нали трябва да си заслужи хляба. Но ще ти кажа откровено, Марко, аз вече нямам влияние върху Кардильо. До преди няколко години беше друго, той слушаше думата ми. — Помътените му очи се изпълниха с тъга. — Нямам вече някогашната тежест, Марко. Навсякъде се говори, че съм се натопил в Куба с трийсет милиона, и хората вече ми нямат онова уважение, което имаха някога. — Той се замисли как по-точно да определи положението, в което е изпаднал, но наум му дойде само един типичен сицилиански израз. — Усещам, че костите ми се разпадат.
— Парите ви не са загубени. До края на годината ние ще се върнем в Куба.
Дон Винченте поклати глава.
— Слушай, Марко, не се оставяй да те лъжат. Няма да се върнем, повярвай ми, и хора като Роси и Кардильо знаят това не по-зле от мене. Затова трябва да ти кажа, че ако искаш да използваш Морган за операцията, която Брадли замисля, аз лично с нищо не мога да ти помогна. Ще трябва сам да се срещнеш с Кардильо. Най-многото, което мога да направя, е да го предупредя, че ще отидеш, и да го уверя, че си човек на място.
— Благодаря, Дон Винченте. Ще замина за там при първа възможност.
— И щом се върнеш, обади ми се. Искам да знам какво си уредил с Кардильо. — Дон Винченте заби поглед в екрана на телевизора, сякаш търсеше в неговите дълбини някакъв знак за онова, което ще му донесе бъдещето. — Нещо не ми харесва в тая работа — каза най-после. — Винаги съм смятал, че ние държим Брадли като резерв, за всеки случай. А излиза обратното. Ще ти призная, че и мене тръпки ме побиват от него. Non è un cristiano27. И ако мразя нещо на тоя свят, това са загадките.
13
„Изпрати ни своя снимка, замини за Трухильо Сити, отседни в хотел «Манагуа», където ще те потърсим“ — такива бяха инструкциите, конто Марко получи, когато по нареждане на Дон Винченте се обади на един телефонен номер в Синсинати.
Седмица по-късно той пристигна в столицата на Доминиканската република — странна, потънала в тишина тропическа страна, където тридесетгодишната диктатура бе наложила своя зловещ покой. На граничния пункт, докато подпечатваха паспорта му, той бе заснет със скрита камера, конфискуваха вестника му и му отнеха транзистора с уверение, че ще му го върнат, когато напусне страната. От всяка стена го гледаше втренчено образът на диктатора: плещест човек с дебели бърни, облечен в генералска униформа с четири реда медали; капитан на руля на най-големия кораб в света, държавник в пълни доспехи, поучаващ кроткия си сенат. Той беше дошъл на власт с избори, в които бе събрал повече гласове, отколкото бяха гласоподавателите, после хладнокръвно бе премахнал 30 000 свои политически противници и сега, както се говореше, слагаше в джоба си 75 процента от националния доход.
26
Сега Санто Доминго. — Бел.прев.
27
Това не е християнин. — Бел.прев.