Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
Това беше тежък удар за Марк, който напоследък работеше търпеливо и се лишаваше от много неща с надежда да си изгради някакво ново бъдеще, да заживее незабелязван от никого в някой друг град и накрая да убеди Тереза да се върне при него. Сега той си даде сметка, че Брадли не блъфира; глупаво би било да блъфира, защото той знаеше, че с помощта на многото си връзки Марк много лесно можеше да провери какво му готви Бюрото за борба с наркоманията.
— Каква сделка предлагате? — попита Марк. Брадли трепна.
— Тази дума не ми харесва, Марк. Ние с теб сме, тъй да се каже, стари бойни другари. Аз водех самотен живот в службата и имам много малко приятели, но тебе винаги съм те числил към тях. И двамата сме в затруднение, Марк. Обръчът около теб се затяга, а току-що разбрах, че делото, за което цял живот съм се борил, се руши… Трябва да помислим как да си помогнем един на друг. Така гледам аз на този въпрос.
Марк много добре разбираше, че е настъпил решителен час. Независимо от сантименталните бръщолевеници на Брадли фактите бяха факти, неумолими, както винаги. В момента оръжието срещу него беше депортирането и той напълно съзнаваше, че под дулото на това оръжие ще бъде принуден да направи нещо за Брадли. В Сицилия нямаше да го оставят жив и двадесет и четири часа, а Брадли положително знаеше и това.
— Говорете — подкани го Марк. — Няма защо да го увъртаме.
— Тъй да бъде — каза Брадли. — Чувал ли си някога за една личност на име Армас? Кастильо Армас?
— Името ми звучи познато — отвърна Марк. — Преди няколко години вестниците гърмяха за него, за същия ли става дума?
— През 1957, ако трябва да бъдем точни — каза Брадли. — Той беше президент на Гватемала и го ликвидираха по политически причини.
— Не го ли пречука някакъв смахнат тип от охраната на президентския дворец?
— Да, според официалното обяснение, което скалъпиха. Но истинските факти са други, това беше много специално убийство, извършено от… мафията; предпочитам да наричам нещата с истинските им имена. Извинявай, че употребих тази дума, Марк, помня, че я смяташе за обида.
Някога Марк би посрещнал тези думи с каменно изражение. Но сега се засмя:
— Няма нищо, аз само я свързвам с жълтия печат и толкоз.
— Не викай на черното бяло и обратно — казвам аз. — Но както и да е, да продължим: доколкото се простират нашите сведения, убиецът е кубинец, който излежава доживотна присъда. Директорът на затвора трупа парици, като го пуска сегиз-тогиз да свърши някоя работа от този род.
„Колко е малък светът“, помисли си Марк.
— Това не ти ли се струва невероятно? — попита Брадли.
— Не дотам. Не забравяйте, че става дума за Латинска Америка.
— В страната го закарал и после го извел някакъв пилот от синдиката.
— Искате да кажете пилот от мафията?
— Щом предпочиташ тази дума — ухили се Брадли. — Знаем, че е бил върнат в килията само след дванайсет часа. — Той се въодушевяваше все повече и повече и току въртеше изпъкналите си очи. — Каква великолепна организация! Като убиец подставят някакъв кретен, когото после очистват, но край него подхвърлят дневник, в който той обяснява защо е извършил убийството. И накрая доказват, че е бил луд. Всички се захапаха на тая въдица и случаят скоро се забрави. Всяко чудо за три дена.
— Хората са наивни, вярват всичко, което им се поднесе.
— Естествено, след това е трябвало да се доуредят някои неща. Как наричахте вие това? Риполитура ли беше?
— Рипулитура — поправи го Марк. — С две „у“.
— Извинявай, рипулитура. Започвам да го забравям италианския. Та както виждаш, това е било операция от не много голям мащаб, но изпипана докрай. Двайсет-трийсет души, които са знаели повече, отколкото трябва, изчезват. По това време станаха доста автомобилни катастрофи и поне една злополука със самолет, която остана неизяснена. Който и да е замислил тази операция, личи, че, не е пропуснал нито една подробност.
— Майстор, ако се съди по това, което разказвате.