Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— Предпочитах да останеш…
Лори неволно се запита какво стои зад тези думи, но от опит знаеше, че няма смисъл да пита. Освен това беше много късно.
— По обратния път си мислех за Кони Давидов — подхвърли тя.
— Дойдоха ли ти нови идеи?
— Аха — кимна тя. — Сетих се за нещо, което би могъл да поискаш от Питър…
— Какво?
— Ботулинов токсин — отвърна Лори. — Висока концентрация, или голямо количество…
Насреща настъпи мълчание.
— Джак? Там ли си?
— Тук съм — промърмори Джак. Сънливостта беше изчезнала от гласа му. — Ти сериозно ли говориш?
— Разбира се. Нима ще изключиш ботулизма като причина за смъртта?
— Ако използвам собствената ти терминология, със сигурност „отиваме твърде далеч“. Липсват данни за увреждане на гръбначномозъчния нерв и всички останали симптоми за наличието на ботулизъм. Според основната версия, жената просто е припаднала в банята…
— Но ботулиновият токсин със сигурност потиска дишането и предизвиква цианоза — отбеляза Лори.
— Това е вярно — призна Джак. — Но колко такива случаи имаме за година?
— Повече, отколкото на антракс — имаше готов отговор Лори. — А ти току-що ми описа един такъв…
— Окей, вероятно имаш право — призна с въздишка Джак. — Ще прибавя и ботулиновия токсин към списъка с нитрати, нитрити и сулфонамиди, който още утре ще връча на Питър.
— Благодаря ти за любезността тази вечер — топло промълви Лори. — Тя означаваше много за мен…
— Хей, нали затова са приятелите — отвърна с престорена небрежност Джак.
Лори остави слушалката и започна да си играе с Том Втори. Мина й през главата, че Джак би могъл да бъде наистина прекрасен, ако… Ако не се държеше като Джак. Засмя се на този абсурд и тръгна да си оправя леглото.
Шестнадесета глава
Сряда, 20 октомври, 5.30 часа
Джак не помнеше друг период от живота си, в който да е бил разтревожен от толкова разнообразни проблеми. На първо място беше Лори, която го объркваше както с поведението си, така и с неговата собствена реакция към проблемите й. След късната й визита му беше дяволски трудно да заспи. Постоянно прехвърляше в главата си всичко, което младата жена бе казала или сторила през последните четиридесет и осем часа. Все още се чувстваше виновен за реакцията си на новината за годежа й, но едновременно с това беше ядосан както на реакцията й на нескопосаните му опити за извинение, така и на неочакваната й поява в дома му. Нямаше представа какво трябва да си мисли за всичко това.
На второ място идваха двата мистериозни случая. Въпреки че огледа нещата от всички възможни страни, той не можа да открие обяснение за силната зараза на онази малка звездичка. Не по-оптимистично изглеждаха и нещата около Кони Давидов. Подозренията му, че жената е била отровена с лекарство за потискане на дишането бяха разбити на пух и прах от токсикологията. А по-късно, въпреки няколкото часа над дебелите книги и още толкова в дълбок размисъл, той не успя да открие никаква логична теория за заместител. Твърде крехка беше надеждата му, че идеята на Лори за метхемоглобинемия може да се окаже вярна.
Последната му грижа беше свързана с изобретателността. Трябваше час по-скоро да измисли правдоподобни причини както за визитата си в бруклинската Съдебна медицина, така и в погребална агенция „Стрикланд“. Едва вчера Бингъм го беше мъмрил за подобни нарушения, а ако научеше за новите, той положително ще иска пълни обяснения, които Джак все още не беше готов да му даде. За пръв път от постъпването му в градската Съдебна медицина той сериозно допусна, че в края на деня може би ще бъде принуден да си подаде оставката.
На всичкото отгоре се събуди далеч по-рано от обичайното. Продължавайки да мисли за непосредствените си проблеми, той завъртя педалите към центъра и се появи на работа още на разсъмване. Успя да поработи цял час на спокойствие в кабинета си, а след това се спусна в залата за идентификации.
Там цареше обичайното сутрешно оживление. Вини Амендола правеше кафе, а доктор Джордж Фонтуърт току-що бе започнал да преглежда папките с пристигналите през нощта случаи.
— Извинявай, Джордж — подвикна Джак. — Как се очертава денят по отношение на аутопсиите? Лек или тежък?
Сънливите очи на Джордж пробягаха по листа в ръцете му.
— Бих казал нормален, с тенденция към слаба натовареност — промърмори той.
— В такъв случай бих искал да си взема един „книжен“ ден, стига да не възразяваш — рече Джак. На жаргона на патологията „книжен“ беше денят, в който съответния патолог не влиза в залата за аутопсии, а отделя цялото си внимание на писането на заключения, което никога не свършваше. Обичайна практика беше „книжните“ дни да бъдат планирани предварително.