Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— Това е валидно само при пациент с вродени аномалии — възрази Джак.
— По отношение на сулфонамидите — да — кимна Лори. — Но не и по отношение на нитратите и нитритите. Ако искаш да си стопроцентово сигурен, трябва да направиш и тези изследвания…
— Окей — кимна Джак. — Сигурно имаш право. Утре сутринта ще накарам Питър да извърши и такива тестове. Друго?
Лори се замисли, после поклати глава.
— Към тази история има и още нещо озадачаващо — добави Джак и разказа за масовото измиране на плъховете в квартала, в който беше починала Кони Давидов.
— Мислиш, че между двете има връзка, така ли? — изгледа го Лори.
— Не знам, но съвпадението е доста любопитно — сви рамене Джак. След което описа стария квартал с дървени къщички, където бе живяла починалата. — Водопроводът и канализацията там със сигурност са крайно примитивни…
— Струва ми се, че отиваш твърде далеч — въздъхна Лори.
— Ако в канализацията е проникнала някаква отрова, тя едва ли ще засегне само една къща…
— Тук ме хвана натясно — призна с въздишка Джак. — Но нека ти разкажа и за другата мистерия… — Опитът с подробности процедурите, които Тед бе извършил с малката звезда за украса и поклати глава: — Сякаш някой нарочно я е потопил в купа с антраксни спори…
— Господи! — простена Лори. — Защо всички интересни случаи се падат на теб?
— Стига де, говоря сериозно — изгледа я Джак. — Можеш ли да предложиш някакво обяснение? Имай предвид, че съм направил посявки на всичко около звездата, включително плота и самото бюро… И не открих нищо, въпреки прецизните реактиви, които са в състояние да засекат дори единични спори…
— Пак ме затрудняваш — въздъхна Лори, после погледна часовника си и изведнъж скочи на крака: — Господи, минава полунощ, а аз още си бъбря с теб!
— Ако искаш, можеш да останеш тук — предложи Джак. — Спокойно ще ти отстъпя леглото, защото тъй и тъй не го ползвам. Обикновено спя тук, на този диван…
— Благодаря, много си любезен — кимна Лори. — Но предпочитам да се прибера, тъй като за утре дори нямам дрехи…
— Както искаш — сви рамене Джак. — Но настоявам да ми звъннеш в момента, в който се прибереш. В час като този дори в твоя квартал няма да е съвсем безопасно…
— Окей — кимна Лори и с благодарност го прегърна.
Джак я изпрати до ъгъла, откъдето беше много по-лесно да хване такси.
Настанила се удобно на седалката, Лори се замисли за отминалата вечер. Изпитваше дълбока благодарност към Джак за неговото гостоприемство и топло приятелство. Разговорът с него, макар и на професионални теми, беше допринесъл значително за възвръщане на душевното й равновесие. Въпреки това все още се притесняваше за отношенията си с Пол, най-вече за странния факт, че между двамата не се получаваше диалог. Не мислеше, че вината е в нея, тъй като беше достатъчно разумна да приеме или отхвърли нечия теза, дори когато става въпрос за търговия със забранено оръжие. Всичко това я тревожеше дълбоко, тъй като липсата на диалог означаваше и липса на перспектива за тази връзка, независимо от пълното разбирателство, което на пръв поглед цареше между тях.
Когато таксито наближи нейната улица, мислите й вече се бяха върнали на случая на Джак. Припомнила си перипетиите му в погребалната агенция, тя отново се усмихна. Надяваше се, че това няма да му донесе нови служебни неприятности. Прекрасно знаеше, че Харолд Бингъм и Калвин Уошингтън уважават дълбоко професионалните качества на Джак, но проявяват пълна нетърпимост към необичайните му работни методи.
Докато се занимаваше с многобройните сложни ключалки на апартамента си, съседната врата лекичко се открехна. В процепа се показаха разчорлената прическа и кръвясалите очи на Дебра Енглър, която геройски бе издържала докрай, за да регистрира късното прибиране на съседката си.
Лори не й обърна внимание. Отдавна беше свикнала с любопитството и нахалството на старата клюкарка, но отвреме навреме то продължаваше да я дразни. Затръшна вратата си под носа й, просто в знак на протест. Бе опитала и друг подход — от любезно поведение до откровена грубост, но без резултат — Дебра си остана все така любопитна.
Погали Том Втори и свали палтото си. Ако бе опитала да извърши тези действия в обратен ред, любвеобилният бирмански котарак със сигурност щеше да се изкатери по крака й без да държи сметка за чорапогащника. А когато вдигна телефона да се обади на Джак, оглушително мъркащият звяр моментално се настани в скута й.
— Буден ли си още? — попита в слушалката тя.
— Почти — сънливо отвърна Джак.
— Контролно обаждане, както се разбрахме — добави тя. — Вече съм си у дома…