Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— Мислил ли си някога за последиците от твоята търговия с оръжие? — попита тя. За момента единствената й цел беше да поддържа разговора.
— Разбира се — отвърна Пол с едва доловима закачливост в гласа. — Моите оръжия помагат на хората да се защищават в един опасен свят…
— А какво става когато същите тези оръжия попаднат в ръцете на разни смахнати есктремисти, например скинхедс?
— Те имат право да се защищават като всички останали.
— Проблемът обаче е там, че те не се защищават с тях, а ги използват срещу невинни хора!
— Оръжията не убиват сами — меко подхвърли Пол. — Хората убиват…
— В момента ми звучиш като говорител на Националната оръжейна асоциация! — враждебно отвърна тя.
— В програмата на НОА има доста рационални неща — сви рамене Пол. — Например позабравеният факт, че самата Конституция ни дава право да носим оръжие. А когато правителството издава декрети от сорта на злощастния Закон за борба с престъпността, то най-откровено нарушава Конституцията!
Лори втренчи поглед в бъдещия си годеник и мрачно поклати глава. Не можеше да повярва, че имат коренно противоположни мнения по един толкова важен въпрос, докато във всичко останало се разбираха прекрасно.
Пол захвърли салфетката на масата и горчиво промълви:
— Честно казано, много съм разочарован от начина, по който реагираш на моята професия… Сега разбираш защо не исках да те въвеждам в подробности, нали?
— Аз също съм разочарована — въздъхна Лори. — Не искам да мисля за теб като продавач на оръжие, особено пък на тези опасни автомати от български произход… Надявам се, че не ги предлагаш на вътрешния пазар…
— Това би било незаконно именно поради споменатия Закон за борба с престъпността — кимна Пол.
— Не те попитах за това — тръсна глава Лори. — Знам, че автоматите са забранени. Питам те дали въпреки това ги продаваш…
Пол замълча и тя изненадано го погледна. Лекото повдигане и отпускане на гърдите му беше единственият признак на живот. Очите им водеха безмилостен дуел.
— Няма ли да ми отговориш? — смаяно прошепна тя.
— На глупави въпроси не отговарям! — раздразнено отсече той.
— Все пак настоявам!
Пол отпи глътка бренди, задържа го за миг в устата си, после преглътна.
— Не, аз не продавам български АК–47 на територията на Съединените щати — отчетливо обяви той. — Сега доволна ли си?
Лори посегна към чашата с капучино. Не, не беше доволна. На практика беше адски ядосана и учудена от начина, по който Пол отговори на съвсем логичните й въпроси. Хубавото на това състояние беше, че то прогони без остатък желанието й да заплаче. На всичкото отгоре той продължаваше да я дразни със снизходителното си поведение.
— Честно казано, никак не съм доволна от това, което чух — каза на глас тя. — Попитах те какво работиш, тъй като вече бях информирана, че си в оръжейния бизнес…
— От кого? — сбърчи вежди Пол.
— Това не е важно. Но от същия източник научих, че си бил арестуван и съден за притежание на кокаин. Имаш ли желание да кажеш нещо по този въпрос?
Очите на Пол за миг блеснаха на светлината на свещта, поставена в средата на масата.
— Това вече си е чиста инквизиция! — сопнато рече той.
— Наричай го както искаш — сви рамене Лори. — Но от моя гледна точка е едно задължително проверяване. Има неща, които бих искала да чуя директно от теб, а не от други хора…
Пол рязко се изправи, столът му се преобърна и с трясък падна на пода. Гостите на заведението се обърнаха към тяхната маса, келнерите забързаха към падналия стол.
— Достатъчно! — изръмжа мургавият мъж, очевидно бесен. Ръката му потъна във вътрешния джоб и извади дебел портфейл. На покривката легнаха няколко стодоларови банкноти. — Това сигурно ще стигне за удоволствието!
В следващия миг вече го нямаше.
Лори примря на мястото си. Беше чувала за подобни сцени на публично място, но никога не беше участвала в такива. Без да поглежда встрани, тя бавно надигна чашата си и отпи глътка капучино. Логиката сочеше, че е безсмислено да се държи така, сякаш нищо не се е случило, но за момента просто не можеше да постъпи по друг начин. Наложи си търпение и първо изпи кафето си докрай, а едва след това поиска сметката.
Петнадесет минути по-късно напусна ресторанта. В душата й се таеше леко безпокойство от вероятността Пол да я чака навън. С облекчение установи, че го няма. За момента не беше в състояние да размени дори дума с него. Изправи се на тротоара с намерението да махне на някое такси. После бавно се огледа. Ресторантът се намираше на авеню Калъмбъс в Горен Уест Сайд, на сравнително кратко разстояние от апартамента на Джак. Решението й да му отиде на гости беше внезапно, но непоколебимо. В момента наистина се нуждаеше от приятел.