Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— Какво ти е? — вдигна глава Джордж. — Да не си болен?
Във въпроса му нямаше сарказъм. Всички в службата знаеха, че Джак винаги беше готов за допълнителни аутопсии, дори и под формата на наказание. Правеше ги повече от всеки друг, при това по желание. Твърдеше, че колкото повече бачка, толкова по-малък става шансът му да се забърка в неприятности.
— От здравословна гледна точка нищо ми няма — промърмори той. — Но току-що установих, че съм буквално претрупан от бумаги…
— Не виждам пречки да си вземеш „книжен“ ден — благосклонно се усмихна Джордж — Естествено, нещата драстично ще се променят, ако някой от колегите се обади, че е болен…
— Ако това стане, просто ми свирни — рече Джак и пристъпи към машината за кафе.
— Приключи ли вече, маестро? — обърна се към Вини.
— Още две секунди и получаваш една пълна чаша — обеща младият санитар.
— Имаш ли представа по кое време се появява Питър Летерман? — небрежно подхвърли Джак.
— Официално токсикологията започва работа в девет — отвърна Вини. — Но Питър е от хората, които винаги идват рано, още преди осем…
— Господи, това означава, че прекарва доста време тук — направи съчувствена гримаса Джак.
— Кой го казва? — подигравателно се усмихна Вини.
Минута по-късно Джак се насочи към асансьорите с димяща чаша в ръка. С изненада установи, че самотната фигура пред редицата метални врати принадлежи на Лори. Очите му с недоверие се плъзнаха по посока на стенния часовник.
— Не е ли малко рано за теб?
— Рано е — призна Лори. — Но реших да обърна нова страница и за известно време ще се концентрирам единствено върху работата си. Винаги го правя когато съм разстроена…
— Разбирам — промърмори Джак, но не посмя да я попита от какво е разстроена.
— Още веднъж ти благодаря за снощи — усмихна му се младата жена. — Наистина ми помогна!
— Но аз нищо не съм направил! — възрази с учудване той.
— Беше там, накара ме да се почувствам добре — разпери ръце Лори. — Имах нужда от приятелско рамо и ти ми го даде…
Натовариха се в кабината и Джак натисна бутона за петия етаж.
— Не искаш ли да ми разкажеш какво се случи на снощната ти вечеря? — колебливо попита той.
— Още не — усмихна се Лори. — Благодаря за загрижеността, но предпочитам сама да преосмисля нещата…
Джак отвърна на усмивката й и с неудобство пристъпи от крак на крак. Отново се учуди на притеснителността си в присъствието на тази жена.
— Днес ще се ровиш ли в своите „мистериозни“ случаи? — попита с усмивка тя.
— Ще се опитам… Да ти е хрумнало нещо ново във връзка с Кони Давидов?
— Не — поклати глава Лори. — Нищо ново от снощи насам…
— Ако се сетиш за нещо, непременно се обади — помоли Джак. — Ще ми свърши работа всичко, което може да озапти потерята…
Лори кимна, разбирайки много добре какво има предвид колегата й.
Тръгнаха един до друг по коридора и спряха пред вратата на Джак.
— Искам да ти кажа нещо — промълви Лори. — Двамата с Лу трябва да ме извините за вчерашното поведение. Ти беше прав — вестта не ми хареса, а аз реших да си го изкарам на вестоносците. Бяхте прави да ме запознаете с фактите, макар че не одобрявам начина, по който ги е докопал Лу…
— Ревността кара хората да вършат странни неща — промълви Джак, помълча за момент, после добави: — Имам предвид себе си…
— Ще приема думите ти като комплимент — леко се усмихна Лори. — А за днес ти желая късмет.
— Благодаря — кимна Джак. — Ще имам нужда от него.
Обърна се и влезе в кабинета. Направи опит да се концентрира върху случая с арестанта в полицията. Поне него трябваше да приключи до утре, за да не сърди излишно Калвин. Потъна в работа, но отвреме навреме хвърляше коси погледи към часовника на стената. Когато стрелките наближиха осем, той остави писалката и се спусна един етаж по-долу, където се намираше токсикологията.
Вратата беше плътно затворена, помещението зад матираното стъкло изглеждаше тъмно. Въпреки това Джак натисна бравата, но само за да установи, че е заключена. Обърна се към стълбището, но в същия момент откъм асансьорите се появи фигурата на Питър, преметнал палто през ръката си.
— Май си се сетил за допълнителни тестове, а? — подхвърли той и бръкна в джоба си за ключа.
— Точно така — кимна Джак. — Всъщност не аз, а доктор Лори Монтгомъри…
Последва младежа в тъмното помещение, обяснявайки идеята за метхемоглобина. Питър спокойно окачи палтото си зад вратата и кимна с глава: