Графиня робиня
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графиня робиня». Краткое содержание книги:
Гласът му бе зповеднически, лицето му гордо като на римски орел. Яростта ѝ мигновено пламна.
— Нали ти казах, че доброволно няма да стана твоя робиня!
Той се изправи и посочи към нея.
— Ти си моя робиня, както скоро ще разбереш.
— Възможно е да съм твоя робиня, римлянино — тя решително вдигна глава, — но не съм робиня за твоето легло. Няма да стане, без да ме бичуваш. Достатъчно кръвожаден ли си, че да се наслаждаваш на тялото ми, след като си ме бил до кръв?
Той седя неподвижно, докато тя заспа. После я отнесе в леглото си и леко я положи в завивките. Гледаше я втренчено, а веждите му се бяха събрали от объркване. Беше разказала историята си така убедително, че той я бе преживял заедно с нея. Имаше толкова много въпроси и толкова малко отговори, но едно беше сигурно — животът бе пресякъл пътищата им в един.
Изтегна се до нея като тъмен отмъстителен ангел.
Тя усети присъствието му и се обърна с лице към него. Половината от тялото й бе върху него, в любимата си поза — единият й крак между неговите, единият от неговите — между нейните.
„Мисли си, че е в леглото с Маркус“, крещеше всичко в него.
— Знам, че си Марк — прошепна тя, като че ли прочете мислите му. Ръцете й се плъзнаха по твърдите мускули и после заспа.
Когато господин Бърк отвори вратата на стаята с водата за бръснене, Марк Хардуик го погледна виновно. Щом красивото момиче се размърда в ръцете му, той каза:
— Господин Бърк, не си видял нищо!
— Разбира се, милорд — отговори спокойно Бърк. Остави водата и излезе, както правеше всяка друга сутрин.
Даяна се подпря на Марк, за да се повдигне и се изчерви силно.
— Съжалявам, милорд.
— Аз — не, беше удоволствие за мен. — Черните му очи излъчваха смях. — И сега, след като спахме заедно, можеш да спреш да ме наричаш милорд.
Тя не се усмихна.
— Искам да Ви благодаря за помощта. Бях ужасена и Вие прогонихте страховете ми. — Беше неспокойна и притеснена.
Той сложи ръце под главата си и протегна мускулестите си крака под кадифената роба, а очите му играеха до насита върху нея.
— След като съм Маркус Магнус, не бива да се притесняваш. Събуждането сутрин в неговата прегръдка сигурно ти е добре познато?
Притеснението й премина в гняв. Той й се присмиваше.
— Но е абсолютно непознато за Вас Аз си спомням всичко, а Вие — нищо.
— Спомням си тази нощ — напомни й той изкусително. — Може би ще ми помогнеш да възкреся спомените си. Нека да поразсъждаваме малко. Когато се събудеше в прегръдката на Маркус, с крака преплетени в неговите, той сигурно те любеше. Защо не ми разрешиш…
— Можете да помечтаете — прекъсна го тя рязко и стана от леглото.
Той тихо изруга. Тялото му бе реагирало светкавично! Стана и отиде до камината да разпали огъня.
Подозираше, че тя съзнава отлично колко изкусителна е в прозрачната си лилава нощница с копринения водопад от злато върху раменете си. Беше готов да я обвини, че бе изтичала умишлено при него през нощта под претекст, че е сънувала кошмар, но се спря навреме. Знаеше, че наистина бе изпитала ужас. Сега, когато бе светло, увереността й се бе върнала и тя отново беше станала умела изкусителка.
Когато загърби бумтящия огън, видя, че разглежда картата върху бюрото му.
— Не е вярна.
Той застина.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
— Картата на Аква Сулис не е точна. Кой я е чертал?
— Аз — отговори той предизвикателно.
Повдигна мигли, за да го погледне съжалително.
— О, Господи, споменът Ви е катастрофален.
Той веднага се приближи.
— Но аз не съм я чертал по спомени. Направих я благодарение на проучванията си.
— Тогава и те са толкова неточни, колкото и паметта Ви.
— Кое не е вярно? — запита той.
— Крепостта бе разположена върху значително по-голяма площ, отколкото е посочено тук. Баните бяха вътре в нея и се ползваха от легионерите.
Графът беше готов да й възрази, но изведнъж това, което чу, му прозвуча правдоподобно.
— Крепостта бе разположена върху площ от около тридесет акра. Вътре бяха помещенията за войниците, а покрай стената бяха разположени други — за робите.
— Роби ли?
Тя го погледна открито.
— Те бяха Ваши роби. Как, по дяволите, мислите, че са строени пътищата и мостовете? Разбира се, не от римляните, въпреки че ги приписват на себе си!
— Моите инженери бяха най-добрите в света! — Той се спря, объркан от това, което изрече.
— Вие си спомняте, нали?
Бяха застанали толкова близко един до друг, че бедрата им се докосваха. Изведнъж Даяна се сети колко прозрачна бе нощницата й.
— Боже мой, забравих, че лекарят ще дойде — промърмори тя.
Едва се бе прибрала в стаята със стени, боядисани в прасковен цвят, и Нора надникна през вратата.
— Банята ти е готова. Донесла съм една по-прилична нощница за пред лекаря.
Изкъпан и обръснат, великолепен в бричовете си за езда и зелено сако, Марк Хардуик поздрави приятеля си Чарлз Уинтуърт.
Лекарят повдигна въпросително вежда.
— Успя ли да я накараш да говори?
— Да, говори много.