Графиня робиня
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графиня робиня». Краткое содержание книги:
Гласът му бе зповеднически, лицето му гордо като на римски орел. Яростта ѝ мигновено пламна.
— Нали ти казах, че доброволно няма да стана твоя робиня!
Той се изправи и посочи към нея.
— Ти си моя робиня, както скоро ще разбереш.
— Възможно е да съм твоя робиня, римлянино — тя решително вдигна глава, — но не съм робиня за твоето легло. Няма да стане, без да ме бичуваш. Достатъчно кръвожаден ли си, че да се наслаждаваш на тялото ми, след като си ме бил до кръв?
Въпреки че му беше приятно да е в нейната компания, знаеше, че е по-добре да се занимава с нещо друго. Защото мислите му се въртяха само около огромното желание да я обладае.
— Играете ли шах? — попита той учтиво.
— Да, играех с баща ми.
Когато Марк сложи дъската между тях, тя каза:
— Последния път, когато ходих на пазар в Аква Сулис, купих дъска за римската игра, наречена „Робърс“36.
Марк моментално се заинтересува.
— Чувал съм за нея, но не успях да разбера точно как се играе.
— Не съм много добра. Подобна е на шаха, но много по-абстрактна и с по-сложни ходове. Фигурите се наричат войници и офицери. Моите бяха кристални.
— Знаете й… — започна замислено Марк.
— Какво? — подсказа тя.
— От време на време намирам по една или две сребърни фигурки на войници, но си мислех че са детски играчки. Може би са именно от тази игра.
— Нора ми каза, че тук наблизо във Вашето имение има разкопки.
— Да, и не са единствените. Има още на две-три места в околността. Ще създам музей. В Хардуик Хол притежавам малка колекция от предмети на изкуството, но вече съм събрал доста неща. Мисля, че трябва да бъдат изложени в музей, за да могат да ги видят повече хора.
— Това е чудесна идея. Бих искала да видя тези предмети, както и разкопките.
— Днес следобед ходих там. Исках кучетата да потичат. Един приятел преди няколко седмици ми даде двойка млади кучета порода дог.
— О! — възкликна Даяна, като вдигна ръка към устата и. — Не ми казвайте какви са имената им — предупреди го. — Аз ще Ви ги кажа.
В момента, в който тя докосна устните си, страст обля ялото му като разтопена лава. Кръвта му забушува разгорещена, желанието му се увеличи…
— Ромул и Рем! — каза тя, доволна от себе си.
— Откъде знаете? — запита той. — Не, не ми казвайте. Маркус е имал кучета със същите имена.
— Точно така!
Той вдигна високо вежди.
— Господин Бърк е могъл да Ви каже. Той много им се възхищава.
— Но не ми е казал — настоя тя. — Господин Бърк всъщност е Вашият Кел.
— Онзи с камшика ли? — попита той развеселен.
— Същият. Сега мога да се смея, когато говоря за него, но в началото ме ужасяваше.
— Бърк има това качество. Понякога ужасява и мен.
Тя се засмя.
— Лъжец! Не мисля, че бихте могли да се ужасите от нещо.
Явно мислите му не бяха насочени към шаха, но все пак й взе офицер и пешка.
— Когато се върнахте назад във времето — започна той внимателно, — в какъв период попаднахте?
— В 61 година от новата ера. Бодис бе оглавила въстанието на келтите и бе запалила Лондон преди по-малко от година. В резултат на това Паулинус, който предвождаше римската армия, масово избиваше британците, племе след племе. — И двамата забравиха за играта, когато тя се задълбочи в разказа си. — Юлиус Класицианус, прокураторът на Британия, искаше да се отърве от Паулинус. Имаше нужда от водач с държавническа мисъл, за да извоюва подкрепа за британците. Маркус и Юлиус имаха еднакво мнение по въпроса. Юлиус го помоли да отиде с него в Рим, за да говори пред Сената. — Гласът й заглъхна и очите й се изпълниха с тъга. — Трябваше да го спра…
Той не желаеше да я разплаква и за да я разведри, реши да провокира разказа й:
— Всъщност историята звучи доста правдоподобно.
Даяна погледна към дъската с фигурите и като видя, че няма начин да победи, размърда краката си под завивката и фигурите се разпиляха.
Тъмните очи на Марк се разиграха.
— Ах, Вие малка заядливке! — измърмори той. — Искате да играете, но не искате да губите.
— Аз не играя, казвам истината.
— Отношенията между мъжа и жената са винаги игра, Даяна.
— О, Боже всемогъщи! Това аз Ви го казах. Трябваше да изминат близо хиляда и седемстотин години, за да чуя собствените си думи от Вас.
За по-малко от секунда той изпита чувството, че наистина ги с чул от нея, но веднага отхвърли мисълта. Въпреки това му се искаше да вярва, че са били любовници. Щом беше чакал толкова векове, трябваше да й даде нещо повече от думи. Трябваше да прояви желязна воля, за да възпре желанието си да я сграбчи в прегръдката си. Нейният аромат — нещо неясно и въпреки това познато — се прокрадваше край него и Марк не можеше да му устои. Трябваше да я притисне до себе си, да почувства гърдите й в ръцете си, да се влее дълбоко в нея и да възбуди дивата страст, на която знаеше, че тя е способна.
36
Робърс — Robbers (англ.) — разбойници, грабители, крадци. — Б.ред.