Графиня робиня
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графиня робиня». Краткое содержание книги:
Гласът му бе зповеднически, лицето му гордо като на римски орел. Яростта ѝ мигновено пламна.
— Нали ти казах, че доброволно няма да стана твоя робиня!
Той се изправи и посочи към нея.
— Ти си моя робиня, както скоро ще разбереш.
— Възможно е да съм твоя робиня, римлянино — тя решително вдигна глава, — но не съм робиня за твоето легло. Няма да стане, без да ме бичуваш. Достатъчно кръвожаден ли си, че да се наслаждаваш на тялото ми, след като си ме бил до кръв?
С полузатворени очи Даяна наблюдаваше любимата тъмна коса между краката си. Слава Богу, той я любеше по същия начин. Тя се изви, за да се доближи до него, заравяйки пръсти в косата му и притискайки се към него, за да му покаже какво неземно удоволствие й доставяше.
Достигна оргазъм неочаквано бързо, но имаше нужда от още и още. Искаше да почувства тялото му върху своето, искаше той за запълни празнотата в нея, нуждаеше се от пълното превъзходство и подчинение.
Пръстите му се изгубиха в златистата коса. Искаше му се да се скрие в копринените къдри, да проникне дълбоко в нея. Никога в живота си не се бе чувствал такъв ненаситник. Искаше всичко. Представяше си всяка позната поза и после всяка друга, но вътрешният му глас му нашепваше да почака. Беше мъничка и нежна. Знаеше, че ще изпита болка, когато я дефлорира.
Не можеше да устои на устните й. Със силно чувство на собственост той легна върху нея, а устните му не се отделяха от нейните. Започнаха нежно, после дойдоха чувствените целувки, а после онези възбуждащи, яростни, които караха устните да набъбнат от допира. После цикълът се повтори, докато тя започна да се вие под него от страст. Едва тогава устните му тръгнаха надолу по шията, оставяйки следа до гърдите й.
Даяна протегна ръка, за да почувства пениса му. Боже Господи, беше забравила колко голям ставаше той, когато играеха любовната игра. Марк застана неподвижен, за да й даде възможност да привикне. Когато тя плътно притисна пръстите на двете си ръце около него, Марк знаеше, че повече не може да чака.
— Обвий краката си около мен.
Нямаше нужда да й казва повече. Дългите й крайници се преплетоха високо на гърба му, когато той навлезе мощно в нея. От гърлото й се изтръгна вик на болка. Марк спря за миг. Болката бе толкова остра, непоносима, но трая само секунда и после бе заменена от наслада, която я изпълваше цялата.
Даяна бавно осъзна, че бе забила нокти в раменете му. Той се движеше с дълги, бавни тласъци, после се плъзгаше бързо, едното усещане се редуваше с друго още по-страстно. Ръцете й галеха раменете му, а той шептеше любовни слова, които тя никога не бе чувала. Горещият му шепот я възбуждаше все повече, докато цялото й тяло започна да трепери. Тя се изви в дъга към него веднъж, два, три пъти и стигна до върховното удоволствие.
Когато пулсациите й започнаха да намаляват, той извика силно и тя почувства как горещото му семе се изля в нея. В този момент Даяна изпита нещо, което не бе изпитвала никога преди това. Отново изпита оргазъм — плътно, бързо, горещо.
Притискаха се един към друг с чувство на взаимно притежание и не искаха да се разделят. Той легна по гръб и я прехвърли върху себе си. Все още бе в плен на сладострастното великолепие. И двамата желаеха само него. Очевидно светът бе престанал да съществува. Тази нощ принадлежеше само на тях. Въпреки че още не се бе стъмнило, Щяха да останат в леглото до сутринта.
Цяло щастие бе, че Питър прекара нощта в ада на хазарта заедно с пропадналия си приятел Баримор, а Прудънс и Ричард бяха принудени да спрат в една странноприемница недалеч от Бат поради проливния дъжд, през който нямаше видимост още преди да е паднала нощта.
Прудънс скоро стана една от първите жертви на лошото време. Когато научи, че единствената свободна стая бе с едно двойно легло, тя се почувства още по-сърдита и отмъстителна.
Ричард излезе и я остави на собственото й настроение, за да потърси разведрително забавление. Опитът му се оказа неуспешен и той се върна след около час. Сега и двамата бяха сърдити и отмъстителни.
— Тази проклета твоя племенница ме наказва като библейска чума.
— Благодарение на тази проклета моя племенница ти си на Гросвънър Скуеър, а парите й ти позволяват да живееш в лукс — възрази й Ричард.
— Ако беше станал нещо повече от един гладуващ адвокат, можехме да живеем с наши пари.
— Ти си кучка, Прудънс! Ти си най-долната жена, която съм чукал през живота си.
Прудънс заекна. Бе просто онемяла — как можеше един мъж да падне толкова ниско и така вулгарно да се изрази за собствената си почтена съпруга?!
— Защо ли, по дяволите, съм още с теб? Трябваше отдавна да се разведа.
Прудънс се вцепени. Мили Боже, скандалът около развода щеше да я убие.
— Няма да посмееш! Знам твърде много за твоите тъмни дела. Ако можеше, щеше да завлечеш и собствената си баба…
Ричард се усмихна. Сцената не беше особено красива.
— А ти, моя скъпа Прудънс, би ми помогнала да изхарча парите. И двамата сме еднакви и затова, щем не щем, сме заедно. Предлагам ти да намерим начин да се разберем.