Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
— Да. — Гласът му беше прегракнал.
— А щом легнете с нашата девица Марджери? — попита го закачливо. — Когато сте в нея, ще си мечтаете ли за мен?
— Да — закле се Озни Черно котле.
— Добре.
След като той си отиде, Церсей повика Джослин да среши косата й, смъкна обувките си и се протегна лениво като котка. „Точно за това съм създадена“. Най-много я радваше чистото изящество на малкия й план. Дори Мейс Тирел нямаше да посмее да защити скъпата си дъщеря, ако я хванеха с Озни Черно котле, а нито Станис, нито Джон Сняг щяха да имат повод да се замислят защо Озни е пратен на Вала. Щеше да се погрижи тъкмо сир Озмунд да намери брат си с малката кралица: така нямаше да бъде застрашена лоялността на другите двама Черно котле. „Сега да можеше да ме види баща ми, нямаше да настоява отново да ме омъжи някъде. Жалко, че умря. И той, и Робърт, Джон Арин, Нед Старк, Ренли Баратеон — всички мъртви. Остава само Тирион, но няма да е задълго“.
После повика в спалнята си лейди Мериуедър.
— Чаша вино?
— Малка. — Мирската жена се засмя. — Не, голяма.
— Утре искам да навестите моята малка снаха — каза Церсей, докато Доркас я обличаше за спане.
— Лейди Марджери винаги е щастлива да ме види.
— Зная. — Кралицата не бе пропуснала да забележи как Таена титулува женичката на Томен. — Кажете й, че съм пратила в Септата на Белор седем восъчни свещи в памет на нашия скъп Върховен септон.
Таена се засмя.
— Ако е така, тя на свой ред ще прати седемдесет и седем, само и само никой да не я надмине в траура.
— Много ще се ядосам, ако не го направи. — Кралицата се усмихна. — Кажете й също, че си има таен обожател, рицар, който е толкова поразен от красотата й, че не може да спи нощем.
— Мога ли да попитам ваше величество кой е рицарят? — Големите тъмни очи на Таена заискриха лукаво. — Възможно ли е да е сир Озни?
— Би могло — отвърна тя. — Но не издавайте веднага името. Накарайте я сама да го изтръгне от устата ви. Ще го направите ли?
— Стига да ви достави удоволствие. Това е единственото ми желание, ваше величество.
Студеният вятър навън се усилваше. Останаха до късно, пиеха арборско златно и си разказваха истории. Таена доста се напи и Церсей изтръгна името на тайния й любовник. Беше мирски капитан на кораб, пират, с черна коса до раменете и белег — минавал през лицето му от брадичката до ухото.
— Сто пъти му казах не, а той казваше „да“ — сподели й Таена, — докато накрая и аз не казах „да“. Не беше от мъжете, на които можеш да откажеш.
— Познавам тази порода — отвърна с лукава усмивка Церсей.
— Познавали сте такъв мъж?
— Робърт — отвърна тя. Но мислеше за Джайм.
Но щом затвори очи, сънува другия си брат и тримата жалки глупци, с които бе започнал денят й. В съня те й донесоха в торбата си главата на Тирион. Поръча да я покрият с бронз. И я сложи в нощното си гърне.
ЖЕЛЕЗНИЯТ КАПИТАН
„Желязна победа“ заобиколи носа и влезе в свещения залив, наричан Люлката на Нага.
Виктарион отиде на носа до Нют Бръснаря. Пред очите им се извиси свещеният бряг на Стари Уик и тревистият хълм над него, където ребрата на Нага се надигаха от земята като стволовете на огромни бели дървета, дебели като мачтата на дромон и два пъти по-високи.
„Костите на Палата на Сивия крал“. Виктарион долавяше със сетивата си магията на това древно място.
— Бейлон стоеше под тези кости, когато се провъзгласи за крал — спомни си на глас. — Закле се да извоюва отново свободата ни, а Тарл Трижди удавения постави на главата му корона от плавей. „БЕЙЛОН! — викаха. — БЕЙЛОН! БЕЙЛОН! БЕЙЛОН!“
— И твоето ще викат също толкова силно — каза Нют. Виктарион кимна, макар да не споделяше увереността на Бръснаря. „Бейлон имаше трима сина и дъщеря, която обичаше много“.
Това го беше казал на капитаните си при Рова Кайлин още първия път, когато настояха да поиска Престола от Морски камък.
— Синовете на Бейлон са мъртви — възрази му червеният Ралф Стоунхауз, — а Аша е жена. Ти беше здравата десница на своя брат, ти трябва да вдигнеш меча, който той изтърва. — Когато Виктарион им припомни, че Бейлон му е заповядал да държи Рова Кайлин срещу северняците, Ралф Кенинг каза:
— Вълците са прекършени. Каква полза да спечелим това блато и да загубим островите?
А Ралф Куция добави:
— Вранско око е много далече. Не ни знае.
„Юрон Грейджой, кралят на Островите и на Севера“. Мисълта пробуди стар гняв в сърцето му, но все пак…
— Думите са вятър — отвърна им Виктарион, — а хубав вятър е само този, който издува платната ни. С Вранско око ли искате да се бия? Брат срещу брата, железнороден срещу железнороден? — Юрон все пак беше по-големият брат, колкото и лоша кръв да бе пролята между тях. „Никой не е толкова прокълнат, колкото братоубиец“.