Пир за врани

— Черният жребец? Да. Дар от брат ми Озмунд. Нарекох го Полунощ.

„Ужасно оригинално“.

— Великолепен кон за битка. За езда обаче нищо не може да се сравни с един галоп на буйна млада кобилка. — Усмихна му се и леко го стисна. — Кажи ми истината. Мислиш ли, че малката ни кралица е красива?

Сир Озни се дръпна, стъписан от въпроса.

— Ами… да. Като за момиче. Лично аз предпочитам жена.

— Защо не и двете? — прошепна тя. — Откъснете ми малката розичка и няма да кажете, че съм неблагодарна.

— Малката… искате да кажете… Марджери? — Страстта на сир Озни увяхна в бричовете му. — Тя е жената на краля. Един от Кралската гвардия си е загубил главата затова, че легнал с жената на краля!

— Преди векове. — „Била е любовница на краля, не жена му, а главата му била единственото, което не загубил. Егон го разчленил къс по къс и накарал жената да гледа“. Ала Церсей не държеше Озни да разсъждава над тези древни неприятности. — Томен не е Егон Недостойния. Не се бойте, той ще направи каквото му кажа. Смятам Марджери да си я загуби, не вие.

— Девствеността ли?

— И това също. Стига все още да има такава. — Пръстите й отново пропълзяха по белезите му. — Освен ако не мислите, че Марджери няма да откликне на вашия… чар?

Озни я погледна обидено.

— А, харесва ме тя. Ония нейни братовчедки все се закачат с мен заради носа ми. Колко е голям и прочие. Последния път, като го направи Мега, Марджери им каза да престанат и каза, че съм имал красиво лице.

— Ето, виждате ли?

— Да, но… какво ще стане с мен, ако тя… ако аз… след като двамата…

— След като свършите работата? — Церсей се усмихна лукаво. — Лягането с кралица е държавна измяна. Томен няма да има друг избор, освен да ви прати на Вала.

— На Вала? — възкликна той отчаяно.

Тя едва се сдържа да не се разсмее. „Не, по-добре не. Мъжете не обичат да им се смеят“.

— Един черен плащ ще отива добре на очите ви и на черната ви коса.

— Никой не се връща от Вала.

— Вие ще се върнете. Трябва само да убиете едно момче.

— Какво момче?

— Едно копеле, съюзило се със Станис. Той е млад и зелен, а вие ще имате със себе си сто мъже.

Черно котле беше уплашен, надушваше го. Но беше твърде горд, за да издаде страха си. „Всички мъже са еднакви“.

— Убивал съм повече момчета, отколкото мога да преброя. След като това момче умре, ще получа ли прошката си от краля?

— Да, и лордска титла към нея. — „Освен ако братята на Сняг не те обесят преди това“. — Една кралица трябва да си има консорт, който не познава страх.

— Лорд Черно котле? — Той бавно се усмихна и белезите почервеняха. — Да, хубаво ми звучи. Богат лорд…

— …и достоен за ложето на кралица. Той се намръщи.

— Валът е студен.

— Но аз съм топла. — Церсей го прегърна. — Легнете с едно момиче, убийте едно момче — и съм ваша. Имате ли кураж за това?

Озни помисли за миг, после кимна.

— Аз съм ваш.

— Мой сте, сир. — Целуна го и го остави да вкуси от езика й, преди да се отдръпне. — Достатъчно засега. Останалото трябва да почака. Ще ме сънувате ли тази нощ?