Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
— Той не е виновен, Макон. Не знаеш какъв беше дядо ти. Как приложи всяко възможно насилие, за да внуши на баща ти своята извратена вяра за превъзходството на рода им — че смъртните са по-нисши от чародейците и инкубусите, че са просто източник на кръв за задоволяване на тяхната жажда. Баща ти беше напълно под това влияние, както по-рано е станало същото и с неговия баща.
На Макон му беше безразлично. Беше спрял да изпитва съжаление към баща си преди много години, беше спрял да се пита какво бе открила майка му у Силас, за да се влюби в него.
— Кажи ми как работи — протегна се нетърпеливо към сферата той. — Мога ли да го докосна?
— Да. Човекът, който те докосва с него, трябва да има намерение да ти навреди, за да задейства силата му. Но дори и тогава ще е безвредно, ако действието не е придружено с Carmen defixionis. „Песента на оковаването“.
Майка му махна малка кесийка, торбичка с григри23 — най-силната закрила, която вуду магията можеше да предложи — от вратата, водеща към мазето, и изчезна по тъмните стъпала надолу. Когато се върна, носеше нещо, увито в мръсно парче конопено платно. Остави го на масата и го разви.
Responsum.
Буквално преведено — „Отговорът“.
Беше изписано с наядски символи. Съдържаше всички закони, които господстваха сред техния вид.
Това беше най-старата книга. Бяха останали само няколко копия в света. Майка му започна внимателно да разгръща крехките страници, докато откри тази, която търсеше.
— Career.
Затворът.
Рисунката на Сиянието беше абсолютно същата като сферата, която лежеше върху кадифената тапицерия на кутията, сложена на кухненската маса на майка му, близо до чинията с неизяденото й етуфе24.
— Как работи?
— Доста лесно. Трябва да докоснеш Сиянието и инкубуса, когото искаш да затвориш, и в същия момент да кажеш напева. Сиянието ще свърши останалото.
— Тази песен, Carmen, в някоя книга ли е?
— Не, прекалено е силна, за да бъде поверена на книга и записана с думи. Трябва да я научиш от човек, който я знае, и да я запомниш.
Снижи гласа си, сякаш се страхуваше, че някой може да я чуе. После му прошепна думите, които можеха да го осъдят на вечна агония в ада, затворен между стените на една топка.
— Comprehende, liga, crucifige.
Хвани, завържи и разпъни.
Арелия затвори капака на кутията и я подаде на Макон.
— Внимавай. В Сиянието има сила, а в силата има нощ.
Макон я целуна по челото.
— Обещавам.
Обърна се, за да си върви, но гласът на майка му се разнесе зад гърба му:
— Ще имаш нужда от още нещо.
Тя надраска няколко реда върху лист хартия.
— Какво е това?
— Единственият ключ към тази врата — махна с ръка майка му към кутията под мишницата му. — Единственият начин да се върнеш обратно.
Отворих очи. Лежах по гръб в пръстта, с поглед към звездите. Сиянието беше на Макон, както ми беше казала Мариан. Не знаех къде е той, в отвъдното или в някакъв вид чародейски рай. Не знаех защо продължаваше да ми се явява, но ако бях научил нещо тази вечер, то беше, че за всичко, което се случваше, имаше основателна причина.
Само трябваше да разбера каква е причината, преди да бъде прекалено късно.
Все още бяхме в гробището „Бонавентура“, но по-близо до входа. Не си направих труда да кажа на Ама, че няма да се върна с нея. Тя явно знаеше.
— По-добре се стегни, че те чака дълъг път.
Прегърнах я. Ама ме хвана за ръцете и ги стисна силно.
— И бъди внимателен, Итън Уейт. Майка ти каза, че трябва да го направиш, но аз ще наблюдавам всяка твоя стъпка.
Знаех колко й е трудно да ми го каже, вместо да ми забрани да не излизам от вкъщи и да ме заточи в стаята ми за остатъка от живота ми. Нещата бяха толкова сериозни, колкото изглеждаха. Това беше последното доказателство.
Арелия пристъпи напред и притисна нещо в ръката ми, малка кукла като тези, които Ама правеше. Вуду талисман.
— Вярвам в майка ти, вярвам и в теб, Итън. Това е моят начин да ти пожелая късмет, защото няма да ти бъде лесно.
23
Григри — вуду амулет с африкански произход; представлява торбичка с малки предмети вътре, понякога с надпис или числа върху нея. Предполага се, че носи късмет на този, който я носи. — Б.пр.
24
Етуфе (etouffee) — ястие, характерно за района на Ню Орлиънс и Луизиана от местната кухня, известна като „кейджънска“ — миди и стриди или пилешко върху ориз. — Б.пр.