Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
До малка кола, отбита за проверка, на тревата лежеше мъжко тяло, над него се беше надвесил един от местните с автоматичен пистолет в ръка. Вторият пътник беше затиснат до колата с вдигнати ръце. Той изведнъж смъкна ръцете си и хукна да бяга през тълпата, мъжът с пистолета стреля по него, не улучи и отново стреля. Този път беглецът извика и се строполи, краката му конвулсивно заритаха. Стрелецът бавно го доближи и спокойно изпразни целия пълнител в тялото му.
— Ахмед! — викна ниският. — Защо хабиш куршумите, като можеш да свършиш работата и с крака? Какви са тия?
— Агенти на САВАК — отвърна Ахмед и тълпата доволно зашумя.
— Глупак! — изруга го ниският. — Защо тогава ги отърваваш толкова бързо? Я ми дай документите им!
— Кучите синове имат документи на техерански търговци, но аз агентите на САВАК ги надушвам от километър! Искаш ли фалшивите им документи?
— Не, скъсай ги — кратко нареди ниският и отново се извърна към Ерики и Азадех. — Така ще ликвидираме всички врагове на народа!
Азадех замълча. Личните им карти продължаваха да се поклащат в грубите пръсти на мъжа. „Господи, дано не решат, че и нашите документи са фалшиви!“ — изтръпна вътрешно тя.
Ниският приключи с огледа на документите и изгледа последователно първо Ерики, после нея.
— Вие твърдите, че сте Азадех Горгон Йо… Йоконен, негова съпруга, така ли?
— Добре — рече той и пъхна личните карти в джоба си. — Кажете му да закара джипа ей там на тревата, ще го претърсим.
— Но…
— Веднага! — заповяда с нетърпящ възражение тон ниският и стъпи на бронята с мръсните си ботуши, без да го е грижа за боята. Очите му се спряха на синия кръст на бял фон, който беше нарисуван на покрива на джипа. — Това пък какво е?
— Финландското знаме — поясни Азадех. — Съпругът ми е финландец.
— Защо е тук?
— Харесва му да го вижда от време на време. Ниският се изплю и отново посочи към поляната. — По-бързо! Ей там! — Ерики намери едно празно място и спря, онзи скочи на земята и нареди: — Вън! Искам да претърся колата ви за оръжие и контрабанда!
— Нямаме такива неща… — понечи да протестира Азадех.
— Изпълнявайте! — прекъсна я мъжът. — А ти, жено, си дръж езика зад зъбите! — Последната му реплика предизвика одобрително съскане сред женската част от зяпачите. Палецът му ядосано се стрелна към сгърчените върху поляната тела. — Народното правосъдие е бързо и окончателно, не забравяй това! — После пръстът му се насочи към Ерики: — Кажи на твоя съпруг-чудовище какво означава това… ако изобщо ти е съпруг!
— Ерики, той казва, че народното правосъдие е бързо и окончателно и не бива да забравяме това — започна да превежда Азадех. — Ние… ние трябва да слезем от колата, защото искат да я претърсват… Моля те, запази спокойствие!
— Добре — кимна Ерики. — Ела да слезеш през моята врата. — С тези думи той скочи на земята, извисяваше се с две глави над тълпата. Протегна ръка и обви раменете на съпругата си, предпазвайки я от тълпата мъже, жени и деца, която се блъскаше около тях. Вонята на отдавна некъпани тела беше непоносима. Усети, че Азадех трепери въпреки усилията си да запази спокойствие. Безмълвно гледаха как ниският и още няколко брадясали типове нахълтват в безупречно почистената кола и стъпват по седалките с калните си ботуши. Други отвориха багажника и започнаха да изхвърлят навън чантите и саковете им. Един бръкна с мръсните си ръце в една от чантите на Азадех и измъкна оттам фино бельо. Тълпата неодобрително зашумя. Една от мръсните вещици протегна ръка да докосне косата й. Азадех рязко се дръпна. Ерики се завъртя да я прикрие с тялото си, срита онези, които отказаха да им направят място, и те започнаха да викат от болка. Виковете им разгневиха задните редици на дрипльовците, те се натиснаха напред и започнаха да крещят заплашително.
Изведнъж, за пръв път в живота си, Ерики разбра, че не е в състояние да защитава Азадех. Знаеше, че може да убие поне дузина, преди сам да падне, но това нямаше да й помогне. Безпощадността на откритието беше зашеметяваща.
Краката му изведнъж омекнаха, изпита неудържимо желание да уринира, миризмата на страха го задави. С огромно усилие на волята преодоля гадните пристъпи. Безмълвно гледаше как разграбват нещата им. Брадати дрипльовци се заклатушкаха под тежестта на тубите с бензин и изчезнаха сред тълпата. Без тези туби той никога нямаше да стигне до Техеран, тъй като бензиностанциите не работеха. Направи опит да раздвижи краката си, но те отказаха да се подчинят, същото беше и с устата му. Един от дрипльовците изкрещя нещо на Азадех, тя безмълвно поклати глава. Викът му бе поет от тълпата, която ги притисна отвсякъде. Ноздрите му се изпълниха с вонята на нечисти тела, в ушите му кънтяха непонятните викове на фарси.