Последно изкушение

Всъщност те не се оказаха толкова ужасни, колкото бе очаквал. Ярката светлина на светкавицата бе превърнала трупа на Маргарете в нещо, което бе невъзможно да свърже с жизнената жена, която познаваше. Огледа кадрите подробно и съжали, че не беше взел със себе си лупа. Погледнато с просто око, не се забелязваха разлики между нейното тяло и телата на останалите жертви на Джеронимо. Бяха разпънати по един и същи начин, дрехите на всички бяха разрязани, така че образуваха нещо като странна покривка под тях, уродливата рана, останала след скалпирането, беше също почти идентична.

Тъкмо се канеше да прекрати огледа на снимките, когато нещо прикова вниманието му. Имаше нещо странно във връзките, с които тялото на Маргарете беше прикрепено към масата. Взря се по-внимателно с надеждата да забележи някаква подробност. Възлите изглеждаха по-различни от тези, с които бяха завързани останалите.

Тони почувства странен прилив на възбуда. Откритието му не беше кой знае какво, но на този етап от разследването всяко отклонение от стандартния начин на действие можеше да бъде от изключително значение. В този случай разликата беше още по-значима, защото се проявяваше тъкмо в случая, при който убиецът е бил прекъснат. Може би, в състоянието на стрес, предизвикано от прекъсването, Джеронимо е отстъпил неволно от обичайната си предпазливост и е допуснал пролука в непробиваемата си система за сигурност.

Обзе го трескаво нетърпение да вземе лаптопа си и да отиде в апартамента на Петра. Разбира се, пътят с такси от „Темпелхоф“ отне часове, попаднаха във всички възможни задръствания в центъра на Берлин. Най-сетне влезе в празния апартамент и се упъти право към кабинета, където беше скенерът. Докато чакаше компютърът да заработи, той извади лупата от чантата на лаптопа си и започна да оглежда внимателно снимката. Прекоси отново дневната и извади останалите снимки от местопрестъпленията. Погледа ги още малко през лупата и скоро бе обзет от ликуване. Оказа се прав. Всички останали възли, с които бяха завързвани жертвите, бяха съвсем обичайни — с едно изключение, тези, които се виждаха на снимките от бременското убийство.

Върна се в кабинета и свърза лаптопа си със скенера. След минути вече оглеждаше увеличената и прочистена снимка, която го интересуваше. Тони не разбираше нищо от възли, знаеше само, че тези са по-различни от останалите. Влезе в интернет и написа в търсачката „възли“. След малко пред него се появи списък на сайтовете, посветени на изкуството да се връзват възли. Първият, който отвори, го свърза с онлайн новините по темата — страница, поддържана от група ентусиасти. Тони прати до сайта следното писмо: