Дяволската колония
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546552396
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската колония». Краткое содержание книги:
Лий Чайлд
Сейчан се обърна към Грей и го погледна извинително.
Уолдорф също се обърна към него, готов да му отнеме съкровището. Извади пистолет от кобура под сакото си и ги погледна разочаровано. Но докато пристъпваше напред, вдигна бързо оръжието към тила на Линдъл и стреля.
Всички приклекнаха стреснато.
Линдъл изпусна плочата и тя падна с трясък на пода и пукна мрамора.
Това беше само началото. По знак на Уолдорф четирима войници зад кордона — същите, които ги бяха докарали от летището, — откриха огън по полицаите на Монетния двор.
Хладнокръвното клане приключи за секунди.
— Мръсници! — тихо промълви Грей.
Монк клекна да провери дали Линдъл има пулс. Нямаше.
— Вземете плочите — нареди Уолдорф на войниците — и натоварете пленниците в колата. Закарайте ги на мястото на срещата. — После посочи крака си. — Действайте.
Един от войниците се прицели и го простреля в бедрото. Уолдорф падна, но не изкрещя от болка, а само изпъшка.
Сейчан разбра какво става. Нагласяваха всичко така, сякаш групата на Грей е атакувала хранилището и е избягала. Дори забавянето на летището вече имаше обяснение. Изпратените да ги посрещнат войници вероятно лежаха мъртви в някоя канавка, а тези ги бяха сменили. Впери поглед в Уолдорф. Знаеше, че Гилдията има свои агенти във всякакви секретни обекти. Колко време бе отнело на Уолдорф, за да се добере до това място? И дали Гилдията не използваше комплекса като своя частна банка?
Или беше нещо още по-подло? Може би Гилдията винаги бе подозирала, че във Форт Нокс е скрито нещо важно? Но просто не бяха могли да го намерят — и бяха оставили Сигма да им свърши черната работа?
„Използваха ни“ — осъзна тя.
Явно се бяха възползвали изцяло от положението, за да накарат уникалния талант на Грей за справяне със загадки да работи за тях.
И сега врагът се готвеше да избяга с наградата.
Не можеха да окажат никаква съпротива — трима стрелци ги държаха на прицел, готови да стрелят и при най-малкия признак за неподчинение.
Поведоха ги към изхода.
Сейчан не си правеше никакви илюзии.
Беше предала Гилдията.
И сега Гилдията щеше да си отмъсти.
27.
31 май,
18:11 Аризона
Докато спускаха шейната от увисналия във въздуха хеликоптер, Каи се държеше здраво с две ръце за въже то. Ревящите ротори вдигаха облаци прах. Тя се взираше надолу към платото; от гледката й се завиваше свят и усещането се влошаваше от поривите горещ пустинен вятър, който люлееше въжето.
— Почти стигнахме — каза Джордан.
Спускаха ги заедно в алуминиевата люлка. Очите му бяха в тъмни кръгове от удара с приклад в лицето, но той като че ли не усещаше болката. Държеше се за въжето само с една ръка, а с другата я беше прегърнал. Каи винаги се бе страхувала от височината и това важеше с особена сила сега.
Накрая войниците на земята уловиха шейната, дръпнаха ги да слязат и ги поведоха към улея, който беше видяла на екрана. Спускането бе стръмно, но нямаха избор.
В края на улея кипеше оживена дейност. Наоколо имаше разтоварено оборудване и сандъци, някои отворени. Някъде разбиваха скала. Какво ставаше?
Рафаел Сен Жермен се бе подпрял на бастуна си до някаква дупка в земята. Блъснаха Каи да тръгне към него.
— А, ето ви най-после — каза той. — Май вече всички се събрахме.
От дупката се появи човек с черна бойна броня и нелепо голям шлем. Дори без да вижда лицето му, Каи позна, че е русият гигант Берн. След миг той свали шлема си. От миглите и носа му капеше пот.
— Сър, засадата е разположена — докладва Берн на Рафаел. — Остава само да пуснем примамката.
Сиво-зелените му очи се стрелнаха към Каи.
— Très bon, Берн. Значи сме готови. Ще пуснем долу и двамата. Няма причина да не си изиграем всички карти.
Каи се обърна към Джордан. Той гледаше настрани — към един брезент, изпод който стърчаха крака в кубинки. Каи отново видя в ума си изстрела, който бе повалил рейнджърката, и се разтрепери. Джордан забеляза в какво се е загледала и я прегърна.
Берн изгуби търпение и понечи да ги раздели, но Джордан бутна ръката му настрани. Изненадващо, но успя.
— Можем и сами — каза хладно.
И двамата знаеха къде трябва да отидат.
Долу в черната дупка.