Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
— Разберете ме, директорът на компанията нареди независимо от заплахите и последствията да не продавам днес билети на президента Харис.
— А утре? — попита Джей.
— До второ нареждане. Не знам защо.
— Много удобно — отсече Джей.
Джон Харис леко положи ръка върху рамото му.
— Разбираме, че не зависи от вас, мистър Лейси — заяви президентът. — Но ще кажете ли, че не сте упълномощен да ми дадете обяснение?
Лейси извади от джоба си листче и му го подаде с разтреперана ръка.
— Наредиха да ви помоля да се свържете с мистър О’Дей на този номер. Това е нашият директор, той ще ви обясни.
— Много добре.
— Чакай малко, Джон. Не е добре! Ще подам съдебен иск и…
— Не, Джей. Да вървим. Благодаря, мистър Лейси.
— Можете да използвате телефона тук — предложи Лейси.
Джон Харис поклати глава.
— Не виждам смисъл да говоря с вашия директор или с когото и да било от авиолинията, сър. Или съм добре дошъл, или не. Вие очевидно смятате второто и също тъй очевидно приемате възможността за сериозни съдебни последствия.
— Да… струва ми се — измънка Лейси.
Той ги изведе в терминала, измънка още едно извинение и се отдалечи. Шери ги чакаше до вратата. Джей разгорещено й обясни положението.
— Ще разговарям с „Делта“ — каза той. — Чакайте тук.
Петнайсет минути по-късно Джей се върна изчервен и ядосан.
— Дъблинският управител на „Делта“ твърди, че ирландските гранични власти щели да ги глобят, ако ти разрешат да напуснеш страната с висящо съдебно дело, но не можа да ми каже с кого точно е разговарял. Не пожела и да ми даде телефонния номер на централното ръководство в Атланта. Будалкаше ме, разбира се.
— Очаквах нещо подобно, Джей — тихо каза Джон Харис.
— А аз не. Възмутително е!
Джон Харис кимна на Джей и Шери да го последват до една ниша в предната част на терминала, където президентът се обърна и приведе глава към тях.
— Да, възмутително е, но всички знаем, че зад цялата работа стои Стюарт. Можехме да очакваме нещо подобно. Успял е да ги сплаши с едва завоалирани заплахи за съдебни процеси или евентуални правителствени санкции и, разбира се, те ще извършат онова, което върши всяка компания в миг на съмнение — ще се презастраховат.
— Ти сякаш ги оправдаваш, Джон — каза Джей.
Президентът поклати глава.
— Както ти казах снощи, никога не подценявай Стюарт Камбъл. Той е същински Ламонт Кранстън и умее да замъглява умовете на хората.
Джей го погледна озадачено.
— Кой?
Джон Харис се усмихна.
— Ламонт Кранстън. За да го помниш, трябва да си прехвърлил петдесетте, Джей. Герой от една стара радиопиеса.
— Аха.
Джон Харис се озърна през рамо към изхода, после пак ги погледна.
— Да се връщаме в хотела. Там ще обсъдим следващия ход.
— Радвам се, че говорите тъй спокойно, господин президент — каза Джей.
Харис го погледна в очите.
— Така изглежда отстрани, Джей. Само аз си знам какво ми е.
Хотел „Грейт Съдърн“, летище Дъблин, Ирландия
Аластър Чадуик пиеше чаша портокалов сок, когато видя Крейг Дейтън, по джинси и бяла риза, да влиза в хотелския ресторант. Изглеждаше много доволен.
— Усмихваш се — отбеляза Аластър.
— Да — лаконично отвърна Крейг.
— Ще дойдат ли Джилиан, Урсула и Ели?
— Джилиан ще слезе след малко — каза Крейг. — За останалите не знам.
— Струва ли ми се, или наистина забелязвам перца от канарче по устата ти? — попита Аластър с подчертано сух глас.
Крейг седна, кимна на сервитьора и посочи чашата си за кафе, после се обърна към Аластър.
— Перца от канарче ли?
— Да, като на котарак, който току-що е излапал канарчето. С други думи, изглеждаш непоносимо самодоволен.
— Тъй ли? Е, преди малко имах много странен разговор с нашия главен пилот.
— Нима? Странен? Крейг, всеки разговор с хер Вуртшмит е странен по дефиниция. Човекът е чист параноик с мания за нормалност.
— Може би, но той ми каза да продължавам и обеща да ми прати по факса чартърните документи за митниците в Исландия, Канада и Щатите, ако нашият клиент реши да продължи полета.
Аластър се смая.
— Просто така?
— Да, просто така.
Вторият пилот седна по-удобно и се покашля.
— Крейг, съвсем меко казано, снощи прахосахме доста хилядарки на британците, като ги пратихме да търсят катастрофирал самолет, който не беше катастрофирал. Знае ли Вуртшмит?