Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
Погледна алтиметъра. Градчето Куенка, от което бяха тръгнали, се намираше на две хиляди и четиристотин метра надморска височина. Целта им — на шейсетина километра южно от градчето — беше още по-високо в еквадорските Анди.
В слушалките му прозвуча гласът на Лена:
— Направо не мога да повярвам, че някой би построил град на такова място.
— Не е чак толкова невероятно — възрази Роланд.
— При проучването си открих, че Еквадор има много привлекателни качества. Първо, почвата тук е изключително плодородна поради вулканичната активност, което я прави идеална за селско стопанство. Освен това регионът е място на четири древни маршрута за миграция през Андите и свързва джунглите на Амазонка с Тихия океан. Това е буквално кръстопътят на континента. Инките дори направили Куенка своя северна столица.
— Изглежда популярно място — саркастично промърмори Сейчан.
Роланд не ѝ обърна внимание и продължи:
— По-важното е, че Еквадор е единственият източник на балса на света.
— Балса ли? — попита Лена.
— Лека дървесина, използвана от хилядолетия за построяването на мореходни съдове в този район. Така че ако някой търси място с подходящ климат и евентуална отправна точка за мигрираща култура, Еквадор би му подхождал идеално.
Грей го слушаше, представяйки си подобна изгубена цивилизация. Спомни си книгата, която му беше показала Лена — онази със снимките на колекцията на отец Креспи, събрана сякаш от всички краища на света.
— И освен това — каза Роланд — на стария местен език името Стари Анди звучи като Атл Антис.
— Атлантида? — изумено, но и със съмнение попита Лена.
Дори Грей погледна през рамо да види дали Роланд не се шегува.
Свещеникът само сви рамене.
— Така прочетох.
Пилотът ги прекъсна и заговори на английски със силен испански акцент:
— Сеньор, поляната отпред е най-близкото място до координатите, на което мога да ви оставя.
Грей насочи вниманието си към обвитата в мъгла джунгла. Не виждаше никаква пролука в балдахина. Теренът изглеждаше все така негостоприемен. После различи малка дупка в неспокойното тъмнозелено море.
„Да не иска да каже…“
— Можете да кацнете там? — невярващо попита Сейчан.
— Si, няма проблем.
Пилотът насочи малкия хеликоптер към полянката. Беше открита към небето, но от всичките ѝ страни се издигаха високи дървета. Мъглата я изпълваше толкова плътно, че скриваше напълно земята.
Когато пилотът завъртя машината и тя увисна над поляната, Грей се вкопчи в дръжката. Последва бързо спускане. Вятърът разлюля клоните, които се намираха сякаш на сантиметри от перките. Пилотът изглеждаше напълно невъзмутим, докато спускаше хеликоптера в мъглата.
Вече напълно ослепял, Грей затаи дъх в очакване перките да се забият в дърветата и да запратят хеликоптера като огнено кълбо надолу. Вместо това след рязко спускане, от което стомасите им се преобърнаха, плъзгачите докоснаха меко земята.
Пилотът го погледна и повтори:
— Няма проблем.
„Лесно ти е да го кажеш…“
Залят от облекчение, Грей тупна благодарно пилота по рамото и се обърна към останалите.
— Всички навън. — Погледна си часовника. — Водачите ни би трябвало скоро да пристигнат.
„Да се надяваме“.
По пътя Роланд се бе свързал с отец Пелам, свещеника от църквата „Мария Аусилиадора“, който беше заместил отец Креспи в мисията. Подобно на Креспи, отецът бе много уважаван и обичан от местните племена. Ползващият се с подкрепата на Ватикана Роланд успя да го убеди да се свърже с близко индианско centro, село от двайсетина семейства недалеч от мястото, на което искаха да отидат.
Ако някой познаваше терена и тайните му, това бяха местните индианци шуар.
Но осигуряването на съдействието им можеше да се окаже предизвикателство. Племената бяха прословути с подозрителността си към чужденците. И до днес в тези гори изчезваха хора, станали жертви на хищници, отровни змии или болести. Но никой не отричаше, че някои от тях вероятно са срещнали смъртта си от ръцете на индианците в най-тъмните кътчета на джунглите, където ловът на глави и канибализмът не бяха минало. Дори все още се случваше до черния пазар от тези потайни гори да достигне по някоя цанца, тоест смалена чрез изсушаване глава.