66 градуса северна ширина

— Пътувал ли е някъде през последните две седмици? — попита Магнъс възможно най-деликатно.

Харпа се загледа през прозореца към къщурките в покрайнините на Стикисхолмур.

— Да — отговори тихо тя. — Ходи за риба. Два пъти.

— А ходи ли на лов, освен за риба?

Тя кимна, без да го погледне.

— Преди ловеше северни елени в планината. Тогава беше по-млад, с повече пари.

Северните елени бяха развъдени в Исландия през осемнайсети век и сега живееха на свобода из вътрешността на страната.

— Той има ли оръжие у тях? — попита Магнъс.

Харпа кимна.

— Сигурна съм, че има и разрешително.

Магнъс се обади на Балдур и му предаде какво е разбрал. Бригада „Викинг“ бе добра предпазна мярка.

— Не мога да повярвам, че татко е направил това — каза Харпа. — Знам, че ненавижда банкерите, загуби всичките си спестявания в „Одинсбанки“, а и е злопаметен. Но най-лошото е, че може би го е направил заради мен.

— Как така?

— Той мисли, че банкерите са ми съсипали живота. Габриел Орн… Оскар… Трябваше мен да вини, че му предложих да вложи в акции на „Одинсбанки“, но той явно е обвинявал тях, задето са ме подвели.

— Това си е самата истина, не е ли така?

— Да, но аз не съм го карала да ги убива! — по бузите й се спуснаха две сълзи. — Сигурно Бьорн го е навил. Татко и Бьорн… Знаех, че са близки, понякога пиеха заедно кафе на пристана, но нямах никаква представа за какво си говорят.

Магнъс се опита да й се усмихне, за да я успокои.

Съжаляваше я. Двамата й най-любими мъже се оказаха убийци. Като гръм от ясно небе.

— Знаеш ли — каза тя и избърса сълзите си, — по думите на Бьорн съдя, че татко едва ли ще стреля по някого.

— Как така? — попита Магнъс.

— Бьорн не ми каза точен час. Очакваше да получи съобщение, когато всичко е готово. Какво значи „всичко да е готово“ според теб?

— Разбрах — каза Магнъс. Проследи мисълта на Харпа по-нататък. Може би има и друг съучастник. Едва ли, но не бе изключено. Или пък Ейнар е намерил място, откъдето да наблюдава жертвата и да стреля в най-удобния момент. В такъв случай, защо се е прибрал?

Каква опасност може да грози жертвата, докато убиецът си стои на сигурно вкъщи?

Отрова? Не. Бомба?

Бомба.

Ако някъде из Рейкявик е заложен взрив, лошо. Няма как да разберат кой от Финансовите викинги е следващата цел.

На Магнъс му хрумна нещо. Обади се на Пал, но началникът не вдигна. Явно още е при хижата, извън обхват. С помощта на един униформен, Магнъс се свърза с него по радиостанцията.

— Пал, къде си?

— Охранявам местопрестъплението.

Логично. В долината бе извършено убийство, все пак.

— Моля те, виж дали ще намериш някаква тетрадка в хижата.

— Трябва да изчакам съдебните медици.

— Няма нужда. Знаем кой уби Бьорн. Сега трябва да разберем кой е следващият набелязан.

— Добре — каза колебливо Пал.

— После ми се обади.

Колата спря на паркинга пред полицейското управление в Стикисхолмур. Магнъс остана при радиостанцията да изчака обаждането на Пал. Минаха пет минути. Виеше му се свят. Спомни си това усещане от футболните мачове в гимназията: симптомите на мозъчно сътресение.