Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

— Госпожице Стоунър — каза той, — много е важно да изпълните съвършено точно онова, което ще ви кажа.

— Готова съм да изпълня всичко, което ми наредите.

— Нещата са твърде сериозни. От вашето съдействие зависи може би животът ви.

— Изцяло се осланям на вас.

— Първо, двамата с моя приятел трябва да прекараме нощта в стаята ви!

Двамата с госпожица Стоунър го погледнахме изумени.

— Налага се. Сега ще ви обясня. Ако не се лъжа, онази постройка там е селски хан.

— Да, странноприемница „Корона“.

— Оттам се виждат вашите прозорци, нали?

— Разбира се.

— Когато се върне баща ви, кажете, че ви боли глава, и си идете в стаята. А когато чуете, че си е легнал, отворете капаците, поставете лампата на прозореца, за да ни дадете знак, вземете си, каквото ви трябва, и идете в предишната си стая. Би трябвало да можете да прекарате там една нощ въпреки ремонта.

— Да, разбира се.

— Останалото оставете на нас.

— А какво ще правите вие?

— Ще прекараме нощта в стаята и ще узнаем причината за шума, който ви е изплашил.

— Струва ми се, че вече имате някаква представа, господин Холмс — каза госпожица Стоунър, като го улови за ръката.

— Може би.

— Тогава, за Бога, кажете ми от какво умря сестра ми?

— Искам първо да събера някои сведения.

— Поне кажете ми вярно ли е моето предположение, че е умряла от страх?

— Не мисля. Струва ми се, че причината е била друга. А сега, госпожице Стоунър, ще трябва да ви оставим, защото, ако се появи доктор Ройлот и ни завари тук, идването ни ще е съвсем безпредметно. Довиждане засега. Бъдете твърда и ако изпълните онова, което ви казах, можете да бъдете спокойна, че скоро ще премахнем надвисналата над главата ви опасност.

Двамата с Шерлок Холмс наехме две стаи в „Корона“. Бяха на долния етаж и от прозореца се виждаха вратата и обитаемото крило на Сток Морън. По здрач отпред мина доктор Гримсби Ройлот. Грамадната му фигура се очертаваше до дребния силует на кочияша. Тежката желязна врата се запъна при отварянето и чухме как докторът кряскаше с пресипнал глас, видяхме как бясно се заканваше с юмруци. Файтонът мина през вратата и след няколко минути в една от стаите светна лампа.

— Е, Уотсън — каза Холмс, — наистина не знам дали да те взема с мен тая вечер. Работата е опасна.

— Ще има ли полза от мен?

— Присъствието ти би било незаменимо.

— Тогава идвам.

— Много мило от твоя страна.

— Говориш за опасност. Явно си съзрял в тия стаи нещо, което аз самият съм подминал.

— Не, двамата видяхме едно и също, само че аз направих повече изводи.

— Не видях нищо особено освен шнура на звънеца и не мога да си представя защо е прекаран.

— Видя и отдушника, нали?

— Да, но не забелязах нищо особено. Отворът е толкова малък, че и мишка едва ли ще се промъкне през него.