Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

— Изобщо не се нуждае. Мисля, че това е само предлог, за да ме накарат да се преместя в другата стая.

— О, много интересно! Коридорът, който свързва стаите в това крило, има ли прозорци?

— Да, но съвсем малки. Никой не може да се провре през тях.

— Понеже и двете сте се заключвали нощно време, значи от онази страна е било невъзможно да се влезе в стаите ви. Бъдете така добра, влезте във вашата стая и затворете капаците.

Госпожица Стоунър изпълни желанието му. Холмс се постара как ли не да отвори капаците отвън, но не успя. Не се намери дори цепнатина, в която би могъл да се вмъкне нож, за да се повдигне капакът. Той разгледа с лупа резетата: бяха непокътнати.

— Хм! — изсумтя той недоумяващо, като се почесваше по брадичката. — Хипотезата ми не се оправдава. Не е възможно човек да влезе през прозореца, когато капаците са затворени. Да разгледаме сега отвътре.

Влязохме през малка врата в измазания бял коридор, който свързваше трите спални. Холмс подмина третата стая, влязохме направо в средната, където спеше сега госпожица Стоунър и където бе умряла сестра й. Беше малко помещение с нисък таван и печка като в старите селски къщи. В единия ъгъл се виждаше скрин, в другия — тесен креват с бяла покривка, а вляво от него до прозореца имаше тоалетна масичка. Два стола и малък килим в средата довършваха скромната покъщнина. Корнизите по стените бяха от тъмно дърво, толкова старо и обезцветено, че сигурно бяха поставени още с построяването на къщата. Холмс дръпна в ъгъла един стол, настани се безмълвно на него и започна внимателно да оглежда стаята.

— Къде звъни тоя звънец? — попита той, сочейки дебелия шнур, чийто край опираше във възглавницата.

— В стаята на икономката.

— Поставен е наскоро, нали?

— Да, преди две години.

— Навярно сестра ви го е пожелала?

— Не, тя изобщо не го използваше. Ние винаги сами се обслужвахме.

— Защо тогава е бил прокаран? Позволете да разгледам пода.

Той легна на пода и започна чевръсто да пълзи напред-назад, като внимателно разглеждаше през лупа цепнатините между дъските. Огледа по същия начин и первазите на стените, стигна до кревата и там внимателно огледа него и стената. Най-сетне силно дръпна шнура.

— Не звъни — продума той.

— Как така не звъни?

— Дори не е съединен с връв. Много интересно. Вижте, прикрепен е за куката пред решетката на отдушника.

— Но това е нелепо. Изобщо не съм забелязала.

— Много странно — мърмореше Холмс, дърпайки шнура. — В тая стая изобщо има много странни неща. Например що за глупак е правил отдушника! Каква е ползата от него, щом води от едната стая в другата, а не излиза навън?

— И отдушника правиха наскоро — каза госпожица Стоунър.

— Вероятно по същото време, когато са прокарвали звънеца? — попита Холмс.

— Да, именно тогава направиха някои дребни подобрения.

— Много интересно! Звънци, които не звънят, и отдушници, които не проветряват. С ваше позволение, госпожице Стоунър, да отидем в другата стая.