Тревожна кръв [bg]

– Аз пък се надявам за Коледа на Бахамските острови – изсумтя Страйк, когато дъждът отново забарабани по прозореца зад него. – Това ли е всичко, което имаш?

– Да – отговори Робин и затвори бележника си.

– Ударих на камък с пациента, дето злоупотребявал с бенита, онзи Апълторп, дето твърдял, че е убил Марго. Мисля, че Айрийн бърка името. Пробвах всички варианти, дето ми дойдоха на ума, не излезе нищо. Май ще се наложи да се обадя пак. Но първо ще пробвам с Джанис.

– Не ми каза какво мислиш за книгата на Оукдън.

– Типичен опортюнист, който с мъка е изцедил десет глави от нищо. Но бих искал да го открием, стига да успеем.

– Опитвам се – отново въздъхна Робин, – но той е поредният, който сякаш е изчезнал от лицето на планетата. Явно майка му е била основният му източник. Не вярвам да е убедил човек, който наистина е познавал Марго, да говори с него.

– Така е – съгласи се Страйк. – Ти беше отбелязала почти всички интересни моменти.

– Почти? – изрече остро Робин.

– Всички – поправи се Страйк.

– Забеляза още нещо ли?

– Не – отвърна Страйк, но като видя, че тя остава неубедена, добави: – Просто се чудех дали някой не е организирал нападение срещу нея.

– Съпругът ѝ? – попита, стъписана, Робин.

– Може би.

– Или си мислиш за мъжа на чистачката Джулс Бейлис с предполагаемите му престъпни контакти?

– Не вярвам.

– Тогава защо...

– Просто все се връщам към факта, че ако е убита, то е станало много умело. Което навежда на мисълта за...

– ... наемен убиец – довърши Робин. – Знаеш ли, неотдавна прочетох биография на лорд Лукан. Смятат, че той е наел някого да убие жена му...

– ... и убиецът по погрешка е очистил бавачката – каза Страйк, който бе добре запознат с теорията. – Е, ако това се е случило с Марго, то убиецът е бил далеч по-сръчен от онзи, нает от Лукан. От нея не е останала и следа, нито капка кръв дори.

Настана кратко мълчание. Страйк хвърли поглед зад гърба си да провери дали дъждът и вятърът още атакуват коледните лампички отвън, а мислите на Робин се понесоха към Рой Фипс, мъжа, когото Уна бе нарекла безкръвен, много удобно прикован на легло в деня на изчезването на Марго.

– Трябва да тръгвам – заяви Страйк и се надигна от стола си.

– Също и аз – въздъхна Робин и засъбира нещата си.

– Ще наминеш през офиса по-късно, нали? – попита Страйк.

Трябваше да ѝ даде още некупения коледен подарък, преди да е тръгнала за Йоркшър.

– Нямах такова намерение – каза Робин. – Защо?

– Намини пак – поръча Страйк, като се мъчеше да измисли причина. Отвори вратата към външния офис. – Пат?

– Да – отвърна Пат, без да извърне глава, и отново пишеше бързо и точно на клавиатурата, а между зъбите си имаше електронна цигара.

– С Робин и двамата излизаме сега, но мъж, на име Грегъри Талбът, ще се отбие да остави кутия с 16-милиметров филм. Мис­лиш ли, че ще можеш да осигуриш проектор, на който да го пуснем? За предпочитане преди пет часа?

Пат бавно се завъртя на стола си, за да погледне Страйк. Маймунското ѝ лице бе изопнато, а очите присвити.