Тревожна кръв [bg]

– Не успях да я снимам – каза Робин, като се опитваше да не се показва много въодушевена от похвалата на Страйк, – но тя беше в зала 8 и мога да я опиша. Големи очила, по-ниска от мен, гъста кестенява коса, подстригана на черта, някъде около четиресетгодишна.

Страйк нахвърля описанието в бележника си.

– Може и аз да надникна там, преди да тръгна за Корнуол – каза. – Така, да продължим с „Бамбъро“.

Но преди някой от двамата да е успял да каже и дума, зазвъня телефонът във външния офис. Доволен да има повод за оплакване, Страйк погледна часовника си, надигна се и промърмори:

– Девет часът е, Пат вече трябваше...

Но още докато го изричаше, стъклената врата се отвори, прозвучаха незабързаните стъпки на Пат и после обичайният ѝ дрезгав баритон:

– Детективска агенция „Корморан Страйк“.

Робин се помъчи да не се усмихне, когато Корморан се тръшна обратно на стола си. На вратата се почука и Пат провря глава вътре.

– Добро утро. Грегъри Талбът чака на линия да се чуе с теб.

– Свържи ме – поръча Страйк. – Ако обичаш – добави, като видя войнствено пламъче да припламва в очите на Пат. – И затвори вратата.

Тя го изпълни. Миг по-късно телефонът на партньорското бюро зазвъня и Страйк го включи на високоговорител.

– Здравей, Грегъри. Страйк е.

– Здравей – отвърна Грегъри и тонът му прозвуча тревожно.

– С какво мога да съм ти полезен?

– Ами нали знаеш, че разчиствахме таванския етаж?

– Да – потвърди Страйк.

– Вчера разопаковах стар кашон – все така напрегнат продължи Грегъри – и открих нещо скрито под служебните награди на татко и униформата му...

– Не скрито – прозвуча свадлив женски глас край него.

– Не знаех, че е там – уточни Грегъри. – И сега майка ми...

– Дай аз да говоря с него – настоя същият глас.

– Майка ми желае да говори с теб – каза Грегъри с потискано раздразнение.

Войнственият глас на възрастна жена замести този на Грегъри.

– Господин Страйк ли е насреща?

– Същият.

– Грегъри сигурно ви е казал как се отнесоха от полицията към Бил накрая?

– Да – потвърди Страйк.

– Можеше да остане на работа след лечението на щитовидната си жлеза, но не му позволиха. А той даде всичко за тях, полицията беше животът му. Грег казва, че ви дал записките на Бил.

– Точно така – отвърна Страйк.

– След смъртта на Бил открих тази метална кутия в кашон в бараката, беше белязана със знака на Крийд. Чели сте записките и знаете, че Бил използваше специален символ за Крийд, нали?

– Да – отговори Страйк.

– Не можех да отнеса всичко в санаториума, който обитавам, практически не ми предоставиха никакво пространство за багаж, така че трябваше да оставя кашоните на тавана на Грег и Алис. Напълно бях забравила за тях, докато вчера Грег не се залови да разглежда вещите на баща си. От полицията ясно дадоха да се разбере, че не щат да знаят за теориите на Бил, но Грег каза, че вие проявявате интерес, така че е редно да имате това.