Тревожна кръв [bg]

– Да бе, „Тийзърс“ – кимна Пищяла. – Отдавна вече не съществува. Затвориха го преди десет-петнайсет години.

– Като отидохме там, имаше група мъже, застанали на тротоара, които се канеха да влязат. Единият беше плешив чернокож...

– Да ти имам паметта – възкликна Пищяла впечатлен. – Готов си за сценичен номер. „Горелката, мъжът с невероятна памет“...

– Имаше и един едър тип, латино на вид, с боядисана в черно коса и бакенбарди. Спряхме, ти свали стъклото на прозореца, а той дойде, постави ръце на вратата и каза, че иска да говори с теб. Очите му бяха като на хрътка басет и носеше масивен златен пръстен с лъвска глава...

– Ричи Мръсника – отсече Пищяла.

– Значи, помниш го?

– Ами казах ти кой е.

– Да, прощавай. Знаеш ли истинското му име?

– Нико. Николо Ричи, но всички му викаха Мръсника. Бандит от старата школа. Сутеньор. Държеше няколко стриптийз клубове и бардаци. Типичен представител на стария Лондон. Още като хлапак станал член на бандата „Сабини“, оттам тръгнал. За какво става дума?

Страйк извади книжлето „Какво се случи с Марго Бамбъро?“ от джоба на палтото си, отвори на снимките от коледното парти на медицинската служба и го подаде на Пищяла, който го пое с подозрение. Примижа за момент към неясната снимка на мъжа с пръстена с лъвска глава, после върна книгата на Страйк.

– Е? – попита Страйк.

– Прилича на него. Къде е това?

– В Клъркънуел. Лекарско коледно парти.

Пищяла изглеждаше леко изненадан.

– Клъркънуел беше някогашната територия на бандата „Сабини“. А предполагам, че на гангстерите понякога им трябват доктори.

– Било е парти – поясни Страйк, – не са били на работа в момента. И какво би търсил Мръсника на докторско парти?

– Знам ли? – рече Пищяла. – На някого да му е било нужно убийство?

– Интересно, че попита това – каза Страйк. – Разследвам изчезването на жена, която е била там в онази вечер.

Пищяла го изгледа изкосо.

– Ричи Мръсника е куку – каза тихо. – Старец е вече все пак.

– Още е жив, така ли?

– Да. В старчески дом е.

– Откъде знаеш?

– Имах общи дела с Лука, най-големия му син.

– И синовете му ли тръгнаха по пътя на баща си?

– Е, вече няма банда на Малката Италия. Но са бандити, да – каза Пищяла. После се наведе през масата и изрече тихо: – Слушай, Горелка, не ти трябва да се забъркваш с момчетата на Ричи Мръсника.