Часовникаря [bg]

След последното развитие на събитията пред офис сградата, където детектив Денис Бейкър бе направил опит да убие Амелия Сакс и Рей Пуласки, имаше нов посетител.

С помощта на контролното устройство под дясната си ръка Линкълн Райм се приближи с инвалидната количка до входа на постройката. Бейкър, окован с белезници, седеше в една патрулна кола наблизо. Беше бял като платно. Гледаше право напред.

Отначало твърдеше, че Сакс му има зъб заради случая с Ник Карели. Райм реши да провери. Обади се на висшия полицейски началник, който му беше изпратил писмото по електронната поща. Оказа се, че Бейкър е изказал тревога по отношение на възможната връзка на Сакс с бившия затворник. Никой от началството не му беше изпращал имейл; Бейкър го бе написал сам. Беше измислил всичко като повод да шпионира Сакс.

Когато това се разбра, Бейкър спря да протестира.

Райм се приближи с количката към мястото, където Селито и Хауман бяха организирали командния си пункт. Спря при тях и дебелият детектив разказа какво се е случило горе.

— Не разбирам — завърши отчаяно. — Нищо не разбирам.

Селито потърка голите си длани. Погледна към ясното синьо небе, сякаш едва сега осъзнаваше, че това е един от най-студените месеци в историята на града. Когато водеше разследване, не чувстваше жега и студ.

— Какво намерихте у него? — попита Райм.

— Само трийсет и два калибровия пистолет и гумени ръкавици — отвърна Пуласки. — Освен личните вещи.

След малко дойде и Амелия Сакс, носеше кутия с десетина пликчета за улики. Бе претърсила колата на Бейкър.

— Имаме напредък, Райм. Вижте това.

Показа им пликчетата едно по едно. Имаше кокаин, петдесет хиляди долара в брой, стари дрехи, касови бележки от клубове и барове в Манхатън, включително от „Сейнт Джеймс“. Вдигна едно пликче, в което на пръв поглед нямаше нищо. При внимателно вглеждане обаче можеха да се видят фини влакна.

— Чердже от кола, а? — попита криминалистът.

— Да. Кафяво.

— Обзалагам се, че са същите като от джипа.

— Това си мислех и аз.

Още една връзка с Часовникаря.

Райм кимна, втренчен в пликчето, което трептеше на вятъра. Почувства онази вълна на задоволство, както всеки път, щом парченцата на мозайката започнеха да се подреждат.

Обърна се към патрулната кола, в която седеше Бейкър:

— Кога си работил в Сто и осемнайсети?

Бейкър го изгледа злобно:

— Майната ти. Нищо няма да ви кажа. Някой се опитва да ме натопи.