Часовникаря [bg]

За повечето хора звукът би бил просто изщракване, един от многото шумове в голямата сграда.

Амелия Сакс обаче веднага разпозна съприкосновението на ударник на автоматично оръжие със запалката на дефектен патрон. Засечка. Беше чувала този звук стотици пъти, от собственото си оръжие и пистолетите на колегите си.

След това изщракване обикновено следваше друго — когато стрелецът изважда лошия патрон и зарежда следващия в камерата. В много случаи — като сега — това действие се извършва особено трескаво. Стрелецът трябваше да зареди веднага. Можеше да е въпрос на живот и смърт.

Всичко това стана за части от секундата. Сакс хвърли лепливото руло, с което събираше малки частички. Мигновено премести дясната си ръка към хълбока — на точното място, където държеше кобура си — и след миг се извъртя, приклекна в поза за стрелба и насочи пистолета си към мястото, откъдето бе чула шума.

С периферното си зрение видя Рей Пуласки в съседното помещение, който тревожно и с недоумение погледна оръжието ѝ.

На шест-седем метра Денис Бейкър я гледаше като втрещен. Носеше ръкавици, държеше малък пистолет — 32-калибров, помисли си тя — и се опитваше да дръпне затвора. Сакс забеляза, че е „Отоуга Мк И“, каквото Райм предполагаше, че е оръжието на Часовникаря.

Бейкър примигна. За момент не можеше да намери думи.

— Чух нещо — измънка бързо. — Помислих си, че се е върнал. Часовникаря.

— Защо дръпна спусъка?

— Не съм го дърпал, само заредих.

Тя погледна пода, където се търкаляше дефектният патрон. Единствената причина да е там бе, че се е опитал да стреля и след засечката е презаредил.

Бейкър премести пистолета в лявата си ръка и спусна дясната към бедрото си.

— Трябва да внимаваме. Мисля, че се е върнал.

Сакс насочи оръжието си право в гърдите му.

— Не прави това, Денис — прошепна, като кимна към хълбока му, където висеше служебният му пистолет. — Няма да ти се размине. Предполагам, че си с бронирана жилетка. Първият ми куршум ще е в гърдите, но следващите два ще са по-високо. Няма да ти е приятно.